— Ще вдигна скандал.
— Това имах предвид.
Той започна да чупи яйца в някаква чаша. Докато Джейк правеше омлета, Онор гледаше компютъра.
— Какво е това на екрана?
— Открих няколко запаметени маршрута.
— Накъде водят?
— Към островите.
— Места за риболов?
— Така изглежда.
Тя направи нетърпелив жест.
— Риболовът може да почака. Искам да се науча да управлявам лодката.
— Можеш да учиш и двете неща едновременно.
Онор се намръщи.
— Както кажеш. Да се захващаме.
— Първо си изяж закуската. Ще усвояваш по-добре с пълен стомах.
Джейк не искаше да споделя с нея, че всъщност изчаква да се увери, че загадъчната четвърта лодка ще има достатъчно време да се включи в утринното шествие. Наистина му се искаше да види кой се намира на борда. Изнервяше го това, че не знае имената на всички участници в играта.
Той изля разбитите яйца в горещия тиган и добави останалите продукти.
— Кайл говорил ли ти е някога за гмуркане? — попита я някак безразлично, докато гледаше яйцата.
— Тук ли?
— Да.
— Не. Гмуркаше се в Австралия преди няколко години, докато Арчър проучваше възможностите на Бруум като доставчик на перли.
— Но тук никога не е говорил за гмуркане?
— Само в отрицателна светлина. Доколкото знам, островите Сан Хуан не са подходящи за тази цел.
— В сравнение с тропиците — не са. Тук е студено и е трудно да се гмуркаш. Теченията са опасни и често коварни.
— Ти гмуркаш ли се?
— Той сви рамене.
— Понякога. Водолазният костюм на Кайл в къщата ли е?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Обърнах това място наопаки, докато търсех двадесет и две калибровия му пистолет. Не видях никакъв водолазен костюм.
— А пистолета?
— Той също липсва — отвърна тя и бързо добави: — Но трупът на брега не е бил застрелян, ако си мислиш за това.
— Всичко, за което си мисля, е да не загоря яйцата — той обърна сместа и опита малко от края. Омлетът не беше готов, за да го прегъне.
— Докато търсеше, попадала ли си на нещо, което да прилича на това? — попита той и посочи кухненската масичка.
Онор погледна малката електронна машинка, която Джейк повдигна от масата.
— Какво е то?
— GPS-устройство.
— Моля?
— Уред за откриване местонахождението на хора и предмети. Действа в рамките на няколко ярда или неколкостотин фута.
Онор вдигна вежди и отново погледна старомодната на вид електронна машинка.
— Не съм виждала нищо подобно.
Джейк не беше изненадан. Вече подозираше, че Кайл е взел със себе си GPS-устройството. По неизвестни причини обаче той беше зарязал моторницата и бе предпочел зодиака. Определянето на местоположението, на каквото и да е в морето е трудна работа. GPS-устройството го превръщаше в лесна задача. Макар и не съвсем.
— Къде на друго място би могъл Кайл да държи водолазния си костюм? — попита.
— Не е в колата му. Първо претърсих там.
Джейк се съсредоточи върху омлета. Не искаше да става твърде очевидно, че се стреми да разбере къде братът на Онор би могъл да съхранява вещи, които не са на предполагаемите си места, но явно деликатният подход не вършеше работа.
— Да не би Кайл да държи някой от онези складове под наем в края на града? — рече изведнъж Джейк и прегъна омлета с края на вилицата.
— Дори да е така, не съм виждала нищо такова в чековата му книжка. Този омлет ухае прекрасно. Какво има в него?
— Кориандър, сладък лук и прясно сирене — отвърна Джейк разсеяно. Обмисляше какво ли може да е научила Онор, след като е прегледала чековата книжка на брат си в търсене на нещо, което да я насочи по дирите му. След всички думи за нетрадиционните си източници тя все пак не бе пренебрегнала и документите, с които разполагаше.
— Някакви необичайни депозити или тегления?
— Не и на големи суми, ако това имаш предвид.
— Това имам предвид.
— Единственото необичайно плащане е за някакъв търговец на вино от Калифорния. Но за Кайл това не е необичайно. Той обича хубаво вино, но не прекалено специално.
— Прекалено специално? — повтори Джейк и я погледна.
— Нали знаеш. Вино, което трябва да отвориш с тирбушон от чисто сребро, да налееш в чаши от кристал Бакара и да го дегустираш с крайчеца на езика си, докато някой ти шепне на ухото хвалебствия за качествата на реколтата, които ти, тъпият селянин, си пропуснал да отбележиш.
Джейк се усмихна, повдигна крайчето на омлета и реши, че още не е готов.
— Какво има в пощенската му кутия?
— Нищо интересно. Сметки за домакинството.
— А телефонните сметки?
От изражението на лицето й изчезна и последната следа от добро настроение.
— Да, имаше и телефонни сметки.