Възелът, над който работеше, се разпадна. Отново. Дори Джейк да беше забелязал, не си направи труда да прекъсне безумния поток от факти.
И това беше само началото. Колкото повече слушаше, толкова повече Онор осъзнаваше колко глупава е била да мисли, че да се научи да управлява Тумороу е като да кара ски — няколко часа, няколко падания по задник и готово.
Джейк забеляза нарастващото обезсърчение по лицето й, но не спря безмилостния поток от информация и инструкции. Дамата го бе наела да я научи да лови риба и да управлява лодка. Не бе споменала дори и дума за търсене на липсващ брат или откраднат кехлибар. За бога, възнамеряваше да й пълни главата с подробности, докато тя проумееше, че няма начин да се превърне в безупречен пилот за една нощ. Тогава нямаше да има друг избор, освен да го помоли да й помогне в нейните истински намерения.
Това едва ли щеше да отнеме много време. С всяка изминала минута ставаше все по-очевидно, че тя се бори със себе си — и с него — по въпроса за риболова и малките лодки. При други обстоятелства нейната упоритост би му изглеждала забавна. Но сега, когато знаеше, че разни коварни и безцеремонни хора се стремят към кехлибара, който трябваше да докаже невинността му, Джейк не виждаше хумор в цялата ситуация.
Времето течеше и Онор усещаше как то й се изплъзва.
— Да опитаме нещо наистина просто — обади се той. — Иди на кърмата.
— И да скоча зад борда? — попита тя иронично.
— Това по-късно, когато тренираме човек зад борда.
— Как ли пък не!
Все пак тя се обърна и излезе на кърмата. След миг Джейк си присъедини към нея и продължи да управлява лодката оттам.
— Иди до кнехта — каза той и посочи яркото хромово съоръжение, разположено на планшира.
Джейк намали скоростта, огледа се наоколо и заряза щурвала.
— Вържи твоето въже на кнехта ето така — каза й.
С невероятна скорост синьото въже се превърна в две добре оформени осмици, обвити около кнехта.
— Супер — кимна Онор одобрително. — Това е първият възел, който си направил и който не прилича на кълбо от червеи.
Въпреки нежеланието си Джейк се усмихна. Хвана отново щурвала, натисна газта и погледна през рамо. Възелът беше лесен, но не чак колкото изглеждаше. Цялата хитрост беше да направиш отделните възли така, че да лежат на една равнина, и то успоредно един на друг.
Онор скоро откри тази уловка. Да направиш осмиците беше лесно. Трудното бе да ги направиш добре. Особено когато Джейк изливаше в ушите ти поток от факти и инструкции.
— Завърти ги обратно — каза той за трети път. — Втората осмица трябва да е на една равнина с първата.
— Аз гледам от синьото въже.
— Така ли? Защо тогава възелът ти се разпада?
— Защо питаш мен? Ти си експертът.
— Добре ще е да го запомниш — ухили се той. — Сега обърни въжето обратно.
Тя погледна въжето в ръцете си.
— Защо не ме научиш на нещо полезно?
— Например?
— Как да управлявам лодка.
— Този възел е доста полезен в това отношение — обяви Джейк. — Той държи лодката завързана за кея и ти дава сигурност, че ще я намериш там, когато се върнеш.
— Защо ли Кайл не си е купил гребна лодка? — измърмори Онор под носа си. — Дори дванайсетгодишни хлапета могат да ги управляват.
— Голяма или малка, лодката се движи по вода и трябва да умееш да я завързваш за пристана — Джейк погледна към другите лодки. Все още ги следваха. И все още на твърде голямо разстояние, за да види нещо полезно. — Опитай отново с втората осмица.
Тя прехвърли възела и изтегли свободния край на въжето. За нейна изненада резултатът бе съвършен възел, точно като на синьото въженце.
— Направих го!
Първоначално той не й отговори. После избъбри разсеяно:
— Разбира се, скъпа. Всеки, който може да рисува като теб, може да направи един прост възел.
Скъпа.
Тя рязко вдигна глава. Отвори уста да му каже какво мисли за мъжете, които използват снизходителни обръщения към жените.
Не успя да изрече нищо. Беше втренчил поглед отвъд кърмата. Тя се извърна да види какво гледа.
Яркооранжев зодиак пореше водната повърхност и скъсяваше разстоянието между тях.
— Не ми казвай нищо — отсече тя.
— Хубаво.
— Нямат ли си друга работа?
— Предполагам, че не.
— Какво ще стане, ако не ги пуснем на борда?
— Нека бъдем добри граждани. Може да се появи случай, когато ще се радваме да ги видим.
— Съмнявам се.
Джейк измести погледа си от приближаващата се лодка към Онор. Смесицата от гняв и нетърпение в погледа му я изненада.
— Ти си умна жена — каза той. — Използвай мозъка си за нещо по-полезно от това да се правиш на инат.