— Говориш като Арчър, най-великия и най-знаещия.
— Забрави брат си. Забрави цялото си проклето семейство. Прекалено си заета да надничаш през рамото си от страх, да не би да те наблюдават и да счупят коравата ти глава.
— Уволнен си!
Той остави щурвала и отстъпи назад. Неуправлявана, лодката се понесе по спокойните води, все така на курса.
— Какво си мислиш, че правиш? — запита го тя.
— Изморих се да играя игрички. Заповядайте, госпожице Донован.
Тя погледна към щурвала. Както и да се наричаше, приличаше й на обикновено колело. Останалата част от лодката бе мистерия за нея, но поне от волани и скоростни двигатели разбираше.
Освен това бе в състояние да познае предизвикателството, когато се изправеше лице в лице с него.
Онор зае мястото зад покрития с тежък хром щурвал. Първото нещо, което бе научила, беше, че да управляваш лодка не бе като да караш кола. Оттук нататък тя просто не можеше да предвиди как ще реагира моторницата.
Дирята на Тумороу се превърна от права, равномерна черта в зигзагообразна линия.
— Намали скоростта — обади се все пак Джейк. — Момчетата на зодиака стават нетърпеливи.
Онор промърмори нещо, сграбчи скоростния лост и го дръпна назад. Лодката намали скоростта си толкова внезапно, че тя полетя към щурвала.
Джейк залитна, но се задържа изправен. Тъй като знаеше какво ще последва, той изпъна крака и стегна колене. Дирята на Тумороу се надигна под кърмата и се превърна в мощна вълна.
Онор извика от изненада и сграбчи щурвала, за да запази равновесие.
— Слава богу, че това е моторница — изсъска той. — Повечето лодки биха потънали при подобно спиране. Изключи от скорост.
Разтреперана, тя посегна към лоста с черната дръжка и лекичко го дръпна. Нищо не се случи. Дръпна го по-силно. Лостът помръдна малко, но звукът откъм двигателя подсказваше, че лодката все още е на скорост. Дръпна с всичка сила. Лостът подмина неутралната позиция и се плъзна към задна скорост.
Лодката продължи да се носи напред.
— Пропусна позицията — информира я Джейк. — Опитай отново. Не, не така. Просто хвани лоста и го дай по средата, на неутрална позиция.
Този път успя. Внезапно лодката спря да се подчинява на щурвала. Започна да го върти като обезумяла. Но нищо не се случи.
— Какво става? — попита разтревожено Онор. — Не мога да управлявам лодката.
— Ти си на неутрална позиция.
— Зная това. Защо лодката спря да се подчинява на щурвала?
— Когато лодката не е на скорост, щурвалът е неизползваем. Забрави ли?
Начинът, по който Онор го погледна, говореше, че не вярва на нито дума.
Джейк й отвърна с безразличие.
— В момента лодката просто се носи по течението — каза той рязко.
— Но…
— Колкото по-бързо се движиш — прекъсна я той, — толкова по-управляема е лодката. И обратно. Разбра ли?
Тя го проумя едва сега. Преди това то бе просто един от хилядите несвързани факти, които се блъскаха в главата й.
— При ниска скорост управлението е невъзможно — обобщи тя с разтреперан глас. — Ясно.
Следващото нещо, което Онор научи, беше, че подскачането по вълните я изнервя. Стомахът й се разбунтува.
— Това не ми харесва — изрече тя отсечено.
Бутна лоста и увеличи скоростта. Моторницата послушно се плъзна напред, но промени курса си под неочакван ъгъл, защото Онор бе изместила щурвала при напразните си опити да управлява лодката.
— Внимавай! — кресна Джейк.
Той се хвърли напред, сграбчи щурвала с едната си ръка и Онор с другата и завъртя моторницата точно преди да се сблъска със зодиака на бреговата охрана. От малката моторница долетяха изненадани възклицания и гневни подвиквания.
Джейк бързо овладя съда и погледна към зодиака.
— Всичко наред ли е? — извика.
Отговориха му на не особено приличен език.
— Съжалявам — извини се Джейк високо. — Онор се учеше да управлява лодката. Вече сме готови да ви приемем на борда.
Този път Конрой бе първият и единственият, който скорострелно се качи на кърмата.
— Още едно такова изпълнение, и ще спра тази лодка от движение — изгледа той гневно Джейк.
Онор заобиколи Джейк и се изправи срещу Конрой. Все още трепереше от случилото се. Но като истинска Донован в подобни ситуации тя реагираше с неподправен и буен гняв.
— Никой не се е родил научен да управлява лодки — процеди тя ледено. — Въпреки че бяхме проверени вчера, ние се държахме като добри граждани. Ако искате да ни проверявате отсега нататък, ще трябва да имате предвид моята неопитност. Не знаех, че ще се случи така. По дяволите, все още не знам какво всъщност се случи.