— Случи се това, че щяхте да се блъснете в нас.
— Да, но не зная защо.
Конрой измести погледа си от пребледнялата Онор към Джейк, който кимна.
— Тя е новачка, за първи път хваща щурвал — поясни простичко Джейк. — Не й харесваше да се носи без посока по течението и реши да натисне газта и да увеличи скоростта.
— Без да провери положението на щурвала? — попита Конрой с възходяща интонация.
— Да.
— По дяволите… — в гласа му обаче се долавяше по-скоро разбиране, отколкото гняв. Той се обърна към Онор. — Госпожо, трябва да проверя нещо незначително в документите ви за регистрация. Направете услуга на всички ни. Позволете на Джейк да управлява лодката, докато свърша и се отдалеча на поне сто ярда разстояние.
— Какво е това незначително нещо, което трябва да проверите? — запита тя.
Конрой се поколеба. Онор махна с ръка.
— Няма значение. Правете каквото искате. Искам сьомга за вечеря.
Джейк изчака Конрой да влезе в кабината и се обърна към Онор.
— Сьомга, а? Мислех, че съм уволнен.
— Обикновено изгубвам търпение, когато съм изплашена. Не исках да кажа това.
— Аз пък исках. Ти ме заблуждаваш.
— Как така те заблуждавам?
— Ти искаш да се учиш да ловиш риба и да управляваш лодка толкова, колкото и аз да карам кану на луната. Какво търсите в действителност, госпожице Донован?
Онор погледна непреклонното лице и прозрачно чистите очи на Джейк и разбра, че той няма да отстъпи. Нещо повече, инстинктът й подсказваше, че ако откриването на Кайл зависи от нейната способност да кара сама лодка около островите Сан Хуан, то брат й бе загубен.
Би могло да се каже, че има избор. Можеше да послуша Арчър и да проектира скъпи дрънкулки, докато чака мъжете да оправят някак нещата. Но можеше и просто да помоли открито този не съвсем непознат мъж да й помогне. Мъжът, на когото вярваше.
Мъжът, когото желаеше.
— Аз… — започна тя и млъкна, когато Конрой излезе от кабината.
— Наред ли е всичко? — попита Джейк без интерес.
— Да. Съжалявам, че ви обезпокоих — отвърна Конрой, без да го мисли.
— Ще се видим утре — приключи Джейк сухо.
Конрой сви рамене.
— Вероятно.
— Това означава ли, че ще сте наоколо, ако изпратя сигнална ракета?
Отегченото изражение на капитана се замени от очевиден интерес.
— Изпрати. Ще долетя веднага.
— Но на чия страна ще застанете? — попита Онор иронично.
— На страната на добрите, разбира се — отвърна Конрой.
Джейк изчака Конрой да се качи на зодиака и да отплава, преди да се обърне към Онор.
— Е? Какво търсиш? Кехлибара?
— Кайл. Само Кайл и нищо друго.
Джейк сдържа гнева си с огромно усилие. Беше толкова близо и същевременно така далеч.
Тя все още не му вярваше достатъчно, за да го посвети в тайните на семейство Донован.
— Добре — изрече той равнодушно. — По здрач ще се измъкна от преследвачите ни и ще намеря брат ти. На кой остров се намира той?
Онор погледна Джейк, сякаш бе откачен.
— Откъде да знам? Не ми е оставил следа от трошички хляб.
— По дяволите. Няма да си признаеш с добро, нали? Къде е брат ти?
— Джейк, чуй ме — явно бе на края на търпението си. — Н-е-з-н-а-м.
Той едва се въздържа да не избълва поток от руски псувни. Този език бе особено богат на ругателства. И ако съществуваше ситуация, която си заслужава да ругаеш, тази беше точно такава.
Джейк й повярва.
Никой от тях не знаеше къде се намират Кайл или кехлибарът.
— Добре — кимна той, съвземайки се бързо. — Знаеш ли нещо, което да ни помогне да открием Кайл?
Онор изпусна дълга и прикрита въздишка на облекчение. Ние. Откакто бе решила да прекара седмици в обучение как се управлява лодка, без да се приближи до истината за Кайл, душата й тръпнеше в страх от неизвестното.
Знаеше, че брат й има нужда от помощ. Беше сигурна в това. Но нямаше идея как да му помогне. С Джейк до себе си имаше далеч по-големи шансове да го открие.
— Значи ще ми помогнеш? — попита тя.
— Настоявам — отвърна той иронично.
— Разбира се, ще ти плащам, сякаш наистина ме учиш да ловя риба и да управлявам лодка.
— Аз наистина ще те уча.
— Какво?
— Да ловиш риба и да управляваш Тумороу.
— Но това не ме интересува.
— Добре. Отказвам се от риболова, но не и от управляването на лодка.
— Защо?
— Ако нещо се случи с мен, ще трябва ти да я караш. Споразумяхме ли се?
Тя си пое дъх и подаде дясната си ръка.
— Споразумяхме се.
Ръката, която пое нейната, бе бавна, мъжествена и много топла. Също като усмивката му.
— Поздравления, скъпа! Току-що си нае инструктор по риболов и управление на лодки. Отново.