9.
Джейк застана зад щурвала. Онор не се възпротиви. Но и не спря да задава въпроси.
— Къде отиваме?
— На едно място, наречено Сикрет Харбър16.
— Защо? — попита тя, заинтригувана от името. Мислиш ли, че Кайл може да е там?
— Съмнявам се.
— Тогава защо ще отиваме там?
— За да ловим риба.
— Какво?
Той се усмихна.
— Мислех, че искаш сьомга за вечеря?
— Мога да си я купя от магазина.
— Не е същото. Повярвай ми.
— И без това нямам избор, нали — отвърна тя равнодушно.
Джейк стисна здраво щурвала. Дори не му се искаше да се замисля за това, което вършеше. Онор бе загубена, ако му вярваше. Но беше загубена и ако не му вярваше.
Той също.
Искаше му се да поведе някакъв приятен, забавен и утешителен разговор, но не успя. Единственото, с което разполагаше, бе недотам утешителната мисъл, че и той като Онор нямаше голям избор.
— Отиваме до Сикрет Харбър, защото риболовната ивица там представлява дълга елипса и ще ни даде възможност да наблюдаваме следващите ни лодки — каза той. — Освен това, тъй като това е едно от местата, споменати в бордовия дневник на Кайл, ще прегледаме брега за нещо… нещо, изхвърлено от водата.
— Какво например?
— Липсващия зодиак, кислородни бутилки за гмуркане, котва, нещо, което не би трябвало да бъде там.
— А ако не открием нищо?
— Тогава ще отидем на следващото място, споменато в дневника. После на следващото. И на следващото. Освен ако нямаш по-добра идея…
— Не. Точно това смятах да направя, след като се науча да управлявам лодката.
Джейк изръмжа.
— Добрата новина е, че никой няма по-добра идея.
— Откъде знаеш?
— Ако имаха нещо друго предвид, нямаше да ни преследват.
Онор премигна.
— Значи ако се огледаме наоколо и никой не ни следва, ще знаем, че сме на погрешна следа.
Джейк се запита дали да й каже, че по всяка вероятност Кайл бе променил съдържанието на морската карта. Той би могъл да скрие някои маршрути и да добави ненужна информация в компютъра, за да обърка всеки, който се опита да го проследи. Това бе двойно заблуждение, което подхождаше на Кайл и неговото чувство за хумор.
След миг, Джейк реши да обиколи запаметените маршрути през деня, а през нощта да се разрови сам из морската карта, заложена в компютъра на Кайл. Имаше повече от двадесет и четири часа, преди Елън да подшушне на Онор истината за него. Ако Елън спазеше обещанието си… Той се усмихна цинично. Едва ли можеше да се разчита на обещанието на Елън.
— Ще отидем първо до най-близките места — каза той. — Така ще изгубим възможно най-малко време.
Тумороу се носеше по синьо-зелените води на пролива. Зад моторницата се разстилаше бяла, необикновено равномерна следа. Другите лодки ги последваха. Онор продължаваше да се обръща назад, за да ги види. Джейк — не. Той следеше екрана на радара за четвъртата лодка. По една или друга причина наистина искаше да хвърли един поглед на водача.
— Дай малко почивка на врата си — промърмори й той след няколко минути. — Радарът и без това следи нашия ескорт.
— Много хубаво. Аз предпочитам старомодния начин. Така поне ще знам какво гледам.
— Настроил съм радара така, че да следи на четвърт миля17 разстояние.
Което означава, че всяка една от трите части на екрана покрива около хиляда и сто фута — той посочи въпросния екран, качен на контролното табло. — Онази назъбена зелена ивица отляво на борда е остров. Яркото петно ей там обозначава края на пролива. Голямата елипса пък е товарен кораб, който се е насочил към пристанището, за да натовари пънове за Япония. Тези три петънца зад нас са нашите почитатели. Корабът отдясно на борда все още не се е показал, но ще го видим веднага щом се приближи.
Онор погледна от екрана към водата и обратно. Изискваше малко упражнения, но скоро тя започна да свързва електриково зелените точки на екрана с действителността около себе си.
— Какво е това? — попита тя и посочи екрана, където големият кораб сякаш се разделяше на две неравни парчета.
— Изглежда, че има друга лодка, която е била в сянката на товарния кораб, но в момента се отдалечава — той погледна в тази посока. — Сейнера. Виждаш ли го?
Тя погледна през страничния прозорец и видя проста рибарска лодка да се отделя от задния край на кораба. Корпусът на сейнера бе корозирал и под боята избиваха грозни ръждиви петна. Самият кораб съвсем не бе в блестящо състояние — ръждясал бе и от двете страни. Името му бе изписано на японски. Името на риболовната лодка пък беше руско.
— Няма ли наоколо американски съд? — попита тя.