— В момента се возиш на него.
— Имам предвид търговски.
— Има няколко, но повечето транспортни кораби, които напускат Анакортес през последните дни, са собственост на чужденци.
Онор погледна товарния кораб и се опита да забрави, че се намира в малка лодка и пътува за островите Сан Хуан в търсене на отговори, които може би не би искала да научи.
Не се получи. Не можеше да забрави. Мисълта за Кайл караше стомаха й да се свива болезнено и раменете й да се превиват под силата на тежест, на която не можеше просто да не обръща внимание. Тя си наложи да се съсредоточи върху Тумороу, която можеше да бъде от полза на Кайл. За разлика от безполезните страхове.
Докато лодката се носеше напред, Онор сравняваше предметите около себе си с трепкащите зелени точици на екрана. След като излязоха от основната част на протока, броят на големите кораби рязко намаля. Затова пък се увеличиха малките плавателни съдове. Тя се почувства като част от някакъв необявен парад.
— Не знаех, че има толкова много луди хора, пък било то и в северозападната част на Тихия океан — избъбри тя и помаха към различните съдове, които плаваха на зигзаг около тях като скорострелни бели насекоми.
— Луди? А, имаш предвид лодкарите. Островите Сан Хуан са средище на малките лодки, особено през лятото.
— Тогава Кайл едва ли би се появил…
— Не. Не се безпокой. Сега ще намаля скоростта и ще спусна риболовните мрежи във водата.
— О, какво щастие! Нямам търпение. Спри, сърце… — тя го погледна косо. — Как намираш ентусиазма ми?
— Ще експлодираш.
Внимателно и бавно Джейк намали скоростта и спря. Изпод лодката се зароди леко вълнение. Не му се искаше да притеснява Онор фактът, че беше решил да я използва, за да спаси себе си, не означаваше, че трябва да я тормози. Това не беше кой знае какво успокоение за съвестта му, но беше единственото, което можеше да направи.
Онор безмълвно го наблюдаваше, докато той спускаше въдиците. През това време Джейк успяваше да вмъкне по някоя бележка за дълбоководни тежести, стойки за въдици, шамандури, примамки и стръв и други подобни думи, които тя пропускаше покрай ушите си. После той започна да й обяснява разликата между това да ловиш риба с късче херинга за примамка или с цяла херинга, или с изкуствена стръв. След това премина към риболова посредством влачена от лодка въдица в сравнение с ловене на риба чрез взрив.
Предполагаше се, че ентусиазмът му би трябвало да е заразителен. Но не беше. Онор се опита да не се прозява от скука, но опитът й не бе достатъчно убедителен. Но когато той започна да й обяснява на какво разстояние от лодката трябва да се разположи стръвта и с каква скорост се движи плавателният съд, за да не улови акула вместо желания улов, тя вдигна ръце и се предаде.
— Стига — примоли се. — Вече постигна целта си.
Той изглеждаше изненадан.
— Така ли?
— Да. Риболовът е далеч по-сложно нещо, отколкото да набучиш осеминчов червей на кука, дълга един инч.
— Говорех, защото не исках да се чувстваш нервна.
— Нервна? Аз съм летаргична. Защо трябва да съм нервна?
— Няма причина.
Джейк скри усмивката си, като се наведе да запали малкия помощен двигател, който влачеше въдицата. Ако Онор не беше забелязала, че се носят по течението и че морската повърхност се е развълнувала от вятъра, нямаше нужда да й го казва. Не, че имаше някаква опасност — моторницата можеше да издържи на буря, далеч по-силна от освежителен бриз, но Онор все още не се чувстваше у дома си сред морето.
Веднага щом реши, че е постигнал задоволителна скорост, той провери двете въдици на стойките и влезе в кабината. Зае мястото зад щурвала, прехвърли компютъра от морската карта на ехолот и се намести сред дългата, елипсовидна върволица лодки, които ловяха сьомга.
Двата бейлайнера се полюшваха на място далече зад тях. Джейк бе придвижил моторницата точно зад единствения олимпик, който се виждаше наоколо. Но това едва ли беше загадъчната четвърта лодка — рибарската мрежа бе бледосиня, а водачът достатъчно възрастен, за да бъде дядо на Онор. Не изглеждаше човек, който ще гони някого в тъмното със скоростна лодка, а после ще се прави на рибар в Сикрет Харбър, докато бреговата охрана тренира на борда на Тумороу.
— Хвани щурвала и следвай лодката пред нас.
— Какво смяташ да правиш?
— Да огледам с бинокъла.
— И аз мога да го направя.
— Аз знам как изглежда бреговата ивица, а ти не.
Много предпазливо Онор застана пред контролното табло. Скоро тя откри, че когато бе включен помощният двигател, лодката отговаряше много бавно на командите. Беше трудно да се поддържа курсът.