Докато тя се учеше да управлява лодката, да коригира действията си и да ги повтаря, когато е нужно, Джейк огледа бреговата ивица. Не видя нищо нередно. Досами пристанището бе закътано малко селище и няколко склада за сьомга. Никой от малките плавателни съдове не отговаряше на описанието на зодиака, което бе открил в документите на Кайл. Нямаше изхвърлени на брега принадлежности за гмуркане. Нямаше закачена по скалите котва. Нямаше и необичайни отломки по брега.
Когато Онор успя да овладее моторницата, Джейк започна да наблюдава останалите лодки на разстояние тридесет-четиридесет ярда. Те не можеха да избегнат внимателния му поглед, защото Тумороу се намираше между тях и открито море.
Джейк се усмихна. Беше от онези усмивки, които правят хората нервни.
— Е? — сръчка Онор.
— Какво?
— Как изглеждат те? — попита тя нетърпеливо.
— Идиоти. Изобщо нямат риболовни принадлежности във водата.
— Това говори добре за нивото им на интелигентност — кимна удовлетворена тя.
Не й отговори. Току-що бе забелязал измамника от Литва, който се опитваше да мине за рибар. Въпреки че осъзна прекалено късно, че се намира на централно място и че го наблюдават, Димитри Павлов се извърна.
— Змийския поглед — обяви Джейк отсечено.
— Какво? Дай да видя.
— Дръж щурвала. Няма да избяга. Искам да хвърля един поглед на другата лодка, която ни преследваше.
Онор се взря в далечината и различи двете лодки. Не можеше да види лицето на човека, който управляваше търсената, но й се стори, че тя подскача доста силно.
— Защо тази лодка се клати по-силно от нас? — попита.
— Лош дизайн, лош баланс, лош кормчия или комбинация от трите.
— Каква разлика има… няма значение. Вече събрах достатъчно безполезна информация, докато ми говореше за акули и риболов по различните му начини.
— Сигурна ли си? — попита я.
Тя видя усмивката, която се разля по лицето му под бинокъла. Пулсът й запрепуска. Тази бавна усмивка бе смъртоносна.
— Абсолютно — отвърна. Гласът й беше дрезгав. Прочисти гърлото си. — Какво има във втората лодка?
— Двама мъже. Една жена. Две въдици.
— Защо само две?
— Предполагам, че имат само две разрешителни за риболов.
— Той и тя?
— Той и той. Повечето рибари са…
— Мъже? — прекъсна го тя сухо.
— Да.
Той не спомена, че въпросната жена бе Елън Лазарус, която имаше превъзходен ум и също такива бедра. Не успя да разпознае мъжете с нея, но водачът на лодката бе гладко избръснат, ниско подстриган и очевидно военен. Конрой беше прав — това момче бе прекалено младо, за да е капитан, в който и да е флот.
Джейк се запита кое ли от момчетата на остров Уитби бе принудено да служи като инструктор по риболов, за да може Чичо Сам да се включи в надпреварата за кехлибареното съкровище. Който и да беше, знаеше как да лови риба. Въдиците образуваха съвършена арка в сиво-сините води и се движеха достатъчно бавно, за да може рибата да се подмами, да огледа и да остане за вечеря.
Мъжът с Елън можеше и да е бил рибар през свободното си бреме, но сега имаше друга работа. Дори не поглеждаше въдиците, които се спускаха от двете страни на кърмата. В момента бе въоръжен с бинокъл и изследваше и запаметяваше всичко, свързано с Тумороу.
Джейк отправи към него обичаен поздрав с един пръст и свали бинокъла. Онор го пое, постави го пред очите си и погледна първата лодка.
— Сигурен ли си, че това е Змийския поглед? — попита тя. — Не виждам почти нищо под тази нещастна шапка на главата му.
— Сигурен съм.
Тя започна да се съмнява в способностите си на художник — скицата и онова, което виждаше през бинокъла, не бяха достатъчни, за да го идентифицира. Погледна отново. Видяното не отговаряше на представата й за Змийския поглед. Дрехите му бяха евтини и му стояха твърде зле. Шапката му трябваше да се обгори за дезинфекция. Ръцете му явно имаха алергия към сапуна.
Не, че тя бе особено модерна в черните си дънки, синьо-зелен потник, синьо-зелено яке и бели обувки за риболов. Но поне беше чиста. А Змийския поглед не беше.
— Гадост — заключи Онор и се фокусира на следващата лодка.
— Да, доста е страшничък — съгласи се Джейк. — Разпозна ли някого на втората лодка?
— Не. Жената изглежда доста натруфена за риболов. Хубаво яке все пак. Трудно е да се намери толкова чист червен цвят.
Джейк предпочиташе якето и потника с цвета на морето, които носеше Онор, пред скъпото червено яке на Елън, но не каза нищо. Чудеше се дали дрехите й щяха да пристигнат, преди да успее да скъса тези. Очевидно внезапно я бяха откъснали от работата й в офиса и я бяха запратили в Анакортес да прелъстява Дж. Джейкъб Малори. Без да й оставят време да приготви багажа. Или да се сбогува с някого. Просто бе хванала първия самолет и бе отлетяла за поредното си назначение.