Джейк улови Онор толкова лесно, сякаш сам той бе стъпил на лодката. Погледна удивените й очи, усмихна се леко и я пусна на земята много по-бавно, отколкото я беше хванал.
— Благодаря — промърмори тя.
— Добре дошла. В града продават обувки за риболов.
— Толкова по-добре за тях.
— И още по-добре за теб. Когато палубата се намокри, ще имаш чувството, че караш кънки на лед, ако не носиш специални обувки.
— Когато се намокри? Палубата не би трябвало да се мокри. Нали затова те наех.
— Водата е мокра. Лодките плават във вода. Следователно лодките се мокрят.
— Можеш да си изкараш бакшиш.
Джейк се ухили, после поклати глава и се изсмя високо. Въпреки че проявяваше лош вкус откъм роднини, Онор Донован определено би могла да му хареса.
Тази мисъл мигновено го натъжи. Последното нещо, от което имаше нужда, беше да хареса по-малката сестра на Кайл. Това, че бе наследила изцяло чара на семейство Донован, не беше причина да я харесва, а още по-малко да се подлъже да й вярва. В резултат от това коварно привличане щяха да му останат само разочарованието и яростта, които бе изпитал, щом разбра, че Кайл е толкова нечестен, колкото и приятен за компания. Щяха да са нужни години, докато бизнесът на Джейк се възстанови, ако това изобщо беше възможно.
Отдавна не бе правил толкова погрешна преценка за човешко същество. Доколкото зависеше от него, по-скоро адът щеше да се екове от студ, отколкото да сгреши отново.
Понякога хората умираха от такива грешки.
— Ще преживея и без бакшиш — избъбри той. — Купи си обувки за риболов, когато вземеш разрешително.
Онор го погледна втренчено, на лицето й се изписа изненада.
Той се насили да се усмихне и си напомни, че каквато и да беше, сестрата на Кайл не бе глупачка. Тя го разбираше много добре, за негово облекчение. И за нейно, разбира се. Не изглеждаше щастлива от това, което види в очите му.
Нищо ново. Много хора се чувстваха неудобно, когато ги погледнеше по определен начин.
Джейк протегна ръка.
— Мислех, че не очакваш бакшиш.
— Ключовете.
Без да каже и дума, тя бръкна в огромния джоб на анцуга си и извади обикновен ключодържател. На него имате само два ключа. Единият беше доста старомоден, а другият приличаше на гигантски ключ за куфар.
— Не знам как да запаля двигателя — сви рамене тя.
— Аз знам. Нали затова ме нае.
Той взе старомодния ключ, пъхна го в ключалката и отвори вратата на кабината. Стъклото й проблесна на слънчевата светлина.
— Защо не седнеш засега на капитанското място? — предложи й той.
— Мм, добре. Къде се намира то?
— Отляво на вратата — кимна Джейк. — Точно до мястото на кормчията. Това, което прилича на голям автомобилен волан, се нарича щурвал.
— До теб има нещо такова.
— Това е на кърмата. Ти влез вътре.
Онор не помръдна.
— Трябва да ме научиш да карам лодката. А аз не мога да се науча, ако стоя там, докато ти вършиш нещо тук.
— Наистина ли искаш да помагаш?
— Съвсем наистина.
Джейк надникна в златистозелените й очи и повярва на думите й. Макар че не проявяваше интерес към риболова, тя действително желаеше да се научи да управлява лодката на брат си.
Изпита едновременно облекчение и разочарование — разочарование, защото тя все пак беше част от замислите на Кайл, каквито и да бяха те, и облекчение, че не бе чак толкова невинна, колкото изглеждаше при разговора с Арчър.
— Добре — въздъхна Джейк. — Готова ли си за урок номер едно?
Онор кимна.
— Първото нещо, което трябва да направиш, след като се качиш на борда, е да провериш двигателя.
— Това малко отделение ли? — посочи тя към кърмата.
— Не. Това голямо отделение.
Той й показа някаква квадратна издатина, която заемаше повече от половината свободно място на кърмата.
— Но ти отвори първо малкото отделение — погледна го въпросително Онор — и след това вратата на кабината.
— Исках да се уверя, че няма да пречиш, докато проверявам двигателя.
— Защо?
— Капакът му би могъл да хрусне пръстите на краката ти.
— А дали ще има нещо против сандвич със сирене?
Джейк се опита да се усмихне, но не успя. Тя беше Кайл в женски образ.
Кайл, който можеше да очарова и ръждясало желязо.
— Стой тук — посочи Джейк вдясно от него. — И внимавай за пръстите си.
Той се наведе, хвана здраво капака на двигателя с лявата си ръка и го повдигна на пантите му. На кърмата зейна огромна дупка. Капакът бе вертикално изправен и край отвора едва оставаше място да застане човек, без да падне вътре. Нямаше достатъчно пространство да се премине между отворения капак и вратата на кабината.