Онор подсвирна при вида на блестящия черен механизъм.
— Това е двигател!
— Четиристотин петдесет и четири кубически инча — съгласи се той. — Лети като стрела, ако му купуват достатъчно гориво.
— Няма ли безплатен обяд?
— Нито залък.
Джейк издърпа пръчката за маслото, провери я и я показа на Онор.
— Прилича ми на масло — рече колебливо тя.
— Точно така. Солената вода в маслото е също като захарта в бензина. Лоша работа. Първото нещо, което трябва да направиш, когато се качиш на борда, е да се увериш, че докато плаваш, няма да попадне солена вода в маслото.
Той върна пръчката на мястото й. Приклекна пъргаво и започна пълен преглед на всички маркучи, клеми и инсталационни системи.
— Какво търсиш? — попита заинтересувано тя.
— Неизправности от небрежна поддръжка.
— Кайл може да е избухлив, но не е небрежен.
Джейк изръмжа и продължи проверката. За краткото време, в което се познаваха, Кайл не се беше проявил като немарливец. Но тогава не приличаше и на измамник. Станеше ли въпрос за Кайл, Джейк не вярваше на нищо, преди лично да го е държал в ръцете си и внимателно да го е прегледал.
— Всичко изглежда в отлично състояние — констатира той и се изправи. — Внимавай с пръстите си. Този капак е достатъчно тежък, за да ги откъсне.
Онор се отдръпна в края на лодката, докато Джейк върна капака на двигателя обратно на мястото му. Нямаше нищо, което да го държи затворен, но и не беше необходимо. Самата му тежест бе достатъчна.
— А сега какво? — погледна го тя.
— Вентилационната система. Влез вътре и седни вляво от шофьорското място.
— Шофьор! Хората в лодките не се ли наричат капитани или кормчии, или нещо по-важно?
— Зависи. Лично аз карам лодки и не използвам други морски термини.
Онор влезе в кабината, прекоси късата, тясна пътека и се качи на скамейката, която гледаше към носа на лодката. За разлика от автомобилите, щурвалът беше от дясната страна. Отпред имаше три отделни прозореца, наклонени навътре.
След миг дойде Джейк и застана до скамейката. Заемаше цялото пространство на тясната пътека. Въздухът около него ухаеше на сапун, на лято и на мъжественост. Черната му брада бе ниско подстригана, кожата му бе чиста, а гъстата му, блестяща черна коса бе сресана назад. Мустаците бяха малко по-дълги от брадата и подчертаваха решителната линия на устните му.
Онор се изкушаваше да проследи острите ръбчета на горната му устна и обещаващата извивка на долната. Тази мисъл едновременно я привличаше и я смущаваше. Не бе изпитвала толкова засилено женско любопитство от пубертета.
— Оттук се регулира въздушното налягане — посочи той.
Онор погледна с нежелание към контролното табло зад щурвала. Джейк сочеше към един от редицата черни ключове.
— Въздушно налягане — повтори тя.
— Вентилаторът изкарва въздуха от машинното отделение. Никога не пали лодката, преди да е работил няколко минути.
— Защо?
— Заради бензиновите изпарения. Ако се сгъстят и ти се опиташ да запалиш, експлозията ще те изхвърли в околоземна орбита.
Очите й се разшириха.
— Лоша работа.
— Най-лошата.
Джейк завъртя превключвателя. Някъде откъм кърмата се дочу шум от вентилатор.
После повдигна седалката на пилотското място и я обърна към щурвала. Под нея бе скрита малка кухненска мивка. Пусна водната помпа. Потърси чайник, но откри само някаква тенджера и сложи вода на миниатюрната печка.
След това се зае със самата лодка. Провери контролното табло, включи електронната система, прехвърли радиоканалите и изслуша прогнозите за времето от Канада, която се намираше на разстояние двадесет мили. Докосна всеки прибор и даде на Онор кратко обяснение за приложението му.
Тя гледаше, слушаше и напрегнато поглъщаше информацията. При нормални обстоятелства не би се заинтересувала от уредите за мореплаване. Но откакто изчезна Кайл, нищо не беше нормално.
Тумороу бе единственият й шанс да му помогне. Логиката й подсказваше, че лодката не е кой знае каква възможност, но чувствата й отхвърляха това твърдение. Това беше единственият начин и тя щеше да даде всичко от себе си, щеше да пренебрегне високомерния съвет на Арчър да се върне вкъщи и да се заеме отново с дизайн.
Беше трудно да прави проекти, докато не можеше да се отърси от мисълта, че ключът към изчезването на Кайл — и към неговото завръщане — се крие някъде на островите Сан Хуан и очаква тя да го открие. Ето защо бе облепила града с обяви: Търся инструктор по риболов, специалист по моторници.