Сега вече имаше инструктор. Трябваше просто да съсредоточи мислите се върху безинтересните електроники, а не върху някакъв непознат с чисти ръце и съблазнителна извивка на устните. Беше престанала да излиза на срещи, защото й омръзнаха мъже, които смятаха секса за нещо безкрайно вълнуващо и необходимо като въздуха. Следователно да се съсредоточи върху електрониките не трябваше да бъде проблем.
Но беше.
Питаше се дали Джейк щеше да има нещо против да не диша за малко, само докато бе толкова близко до нея. Дъхът му, ухаещ на кафе и сметана, не й даваше покой.
— Морска карта — каза тя и се опита да събере мислите си.
— Какво за нея?
Тя се намръщи на монитора вляво от щурвала. Цялата електроника бе монтирана на подвижен пулт, който можеше да се премести в каютата, щом лодката пуснеше котва. Мониторът бе заобиколен от редици с бутони и неразбираеми надписи. Отдолу имаше още едно табло с клавиши, неприличащо на никой от компютрите, които бе виждала преди. Надписите изобщо не й помагаха да разбере за какво служат тези копчета. На всичкото отгоре сред тях имаше и една от шантавите приставки на Кайл. Онор нямаше представа какво е променил брат й в стандартното електронно оборудване.
Но ако компютърът бе заключен по електронен път, тя знаеше паролата за достъп до останалите му компютри. Трябваше само да разбере как да използва основните електронни прибори, докато се учеше да кара лодката. Тогава щеше да се добере до съдържанието на компютъра с паролата на Кайл, да открие ключа към всичко, да запали моторницата и да спаси брат си.
Елементарно.
Онор пренебрегна съмненията в плана си. През последната седмица бе размишлявала над тях десетки пъти и единственото, което направи, бяха пътеки от стъпки по пода на къщата. Тайната на успеха се състоеше в това, да направиш дадено нещо в точния момент. Сега това нещо бе да изучи електрониката на Тумороу.
— Как работи системата за определяне на курса? — попита тя.
— Добре, надявам се. Ако ли пък не, винаги съществува старомодният начин за навигация.
— И какъв е той?
— Компас, молив и линия.
— Разкажи ми за електронния начин.
Джейк леко повдигна вежди. Желанието й беше изречено вежливо, но твърдо. Кръвта му кипна от вълнение. Тя не обичаше нито лодки, нито вода, но отчаяно желаеше да се научи на навигация. Ако ченгетата бяха прави, че Кайл се е промъкнал обратно в Съединените щати, то ключът към откраднатия кехлибар вероятно бе Тумороу.
Дамата явно се стремеше към кехлибара. Това беше най-добрата новина за Джейк, откакто кехлибарът изчезна, а правителствата на Литва и Русия решиха, че паспортът на Дж. Джейкъб Малори вече не е добре дошъл в техните страни. Нито пък някой представител на неговата компания, Имърджинг ресурсис.
— Свикнал съм с друг тип електронно оборудване — промърмори Джейк и това беше вярно. — Това ще трябва да го разуча, за да мога да обуча и теб след това.
Това вече не беше вярно, но, по дяволите, тя беше Донован. Лъжите не бяха чужди на семейство Донован.
— Ще се учим заедно — каза Онор.
Джейк предпочиташе да измъкне истината от компютъра сам, а не пред свидетел на Донованови.
— Щом бързаш толкова, научи се сама.
— Как?
— Чети наръчниците, които вървят с оборудването.
— Не успях да открия нито един.
— Тогава ще трябва да го направим както аз ти казвам, нали?
— По дяволите!
Въпреки усилието си да не го стори, Джейк се усмихна.
— Търпението е добродетел.
— Също и непорочността. Но не познавам много мъже, които да я следват.
— Или жени.
— Равенство. Не е ли чудесно?
Джейк се вгледа в усмивката на Онор, здравите и блестящи зъби и се запита дали бе любителка на сексуалните приключения, каквито представляваха съвременните срещи. Него не го блазнеха лесните завоевания.
— Да, чудесно е — съгласи се той хладно. — Бялото копче е за сирената, а тези два лоста са за подаване на гориво и на мощност.
— Кой за какво е?
— Този с черната дръжка е за мощността. Червеният е за горивото. Вече можеш да изключиш вентилационната система.
За да достигне до командното табло, Онор трябваше да протегне ръка пред Джейк. Но всички ключове, с изключение на този за сирената, изглеждаха еднакви. Черни.
Когато тя се приближи, за да прочете белите надписи под бутоните, откри, че тялото на Джейк е далеч по-топло от гласа му. Излъчваше жизнена енергия дори през лекьосаното си дънково яке. Лекьосано, но не и мръсно. Дрехите му бяха по-чисти от собствените й нокти. Питаше се дали цялото му тяло е така топло и чисто.
Мисли си за морето — каза си тя строго. — За риболов. Представи си, че изтръгват от тялото ти орган без упойка.