Колежът „Джордан“, след един кратък, но бурен период на промени отново се връщаше към старите привички и традиции. Някои неща си бяха отишли — беше похитена например ценната колекция от сребро на Ректора, няколко от слугите също бяха изчезнали. Обаче Казънс, камериерът на Ректора, все още беше в колежа и Лира се приготви да посрещне с презрение враждебността му — двамата бяха врагове, откакто се помнеше. Ала какво беше изумлението й, когато той я посрещна топло и стисна ръката й с двете си лапи! Дали грешеше, или наистина улавяше в гласа му радост и обич? Дори нищо друго да не се беше променило, промяната у Казънс беше очевидна.
По време на вечерята Ректорът и преподобната Хана разказаха на Лира какво се е случило в нейно отсъствие. Момичето ги слушаше със затаен дъх. Когато се оттеглиха да пият кафе в гостната на Ректора, той каза:
— Е, Лира, през цялото това време не чухме нищо за теб, но знам, че си видяла много неща. Ще ни разкажеш ли преживяванията си?
— Да — кимна тя, — но не всичко наведнъж. Има неща, които още не разбирам, и други, които ме карат да треперя и да плача. Но ще ви кажа всичко, което мога, обещавам. Само че и вие ще трябва да ми обещаете нещо.
Ректорът и посивялата дама с демона мармозетка на скута се спогледаха озадачено.
— Какво искаш да ти обещаем?
— Трябва да обещаете да ми вярвате — сериозно изрече Лира. Вярно е, че невинаги съм говорила само истината, а имаше места, където беше невъзможно да оцелея, ако не лъжех и не си измислях. Знам какво си мислите, но няма никакъв смисъл да ви разказвам историята си, ако ще й повярвате само наполовина. Затова обещавам да ви кажа истината, а вие ще обещаете да ми вярвате.
— Какво пък, обещавам — каза преподобната Хана.
— Аз също — кимна и Ректорът.
— А знаете ли какво ми се иска… може би повече от всичко друго? Иска ми се да бях запазила способността да тълкувам алетиометъра. Толкова е странно — научих се така неочаквано, а после изневиделица го забравих! Чувствах се като риба във вода, после изведнъж — нищо! Дори не можех да си спомня нищо, освен най-общите значения на символите — например, че котвата означава надежда, а черепът — смърт. А онези хиляди значения под тях… Всичко се изпари.
— Не се е изпарило, Лира — поклати глава преподобната Хана. Книгите още са в библиотеката на „Бодли“. Знанието е живо.
Ректорът се облегна назад и изрече:
— Е, Лира, ще трябва да помислим за бъдещето ти.
Думите му я накараха да потрепери, но тя бързо се овладя.
— Никога не съм се замисляла за това, докато ме нямаше тук. Мислех единствено за времето, в което се намирам, за настоящето. Много пъти дори съм си мислила, че нямам бъдеще. Изведнъж осъзнах, че целият живот е пред мен, но нямам представа какво да правя с него. То е като да имаш алетиометър, но да не можеш да го тълкуваш. Разбирам, че трябва да се заема с нещо, но не знам какво. Родителите ми вероятно са богати, но бас държа, че и през ум не им е минало да сложат нещо настрана за мен, а може и вече да са изхарчили всичко, знам ли? Върнах се в „Джордан“, защото той беше мой дом и нямаше къде другаде да отида. Предполагам, че крал Йорек Бирнисон би ми разрешил да живея в Свалбард, вещиците на Серафина Пекала също биха ме приели в клана си, но аз не съм нито мечка, нито вещица и мястото ми не е там. Може пък циганите да ме вземат… Вече не знам какво да правя. Съвсем съм объркана и ме е страх…
Докато изричаше това, очите й блестяха, а брадичката й беше вирната — жест, който беше възприела от Уил, без да го съзнава. Изглеждаше уплашена и в същото време — дръзка. Преподобната Хана я погледна с възхищение. Ректорът я познаваше по-добре и сега забеляза още нещо — неосъзнатата детска грация беше изчезнала и тя явно се чувстваше неудобно в съзряващото си тяло. Но той я обичаше като свое дете и сега изпита гордост, граничеща с благоговение, пред красивата жена, в която щеше да се превърне много скоро.
— Няма от какво да се плашиш, докато този колеж съществува, Лира — нежно изрече той. — „Джордан“ ще бъде твой дотогава, докато имаш нужда от него. Колкото до парите, баща ти направи дарение и ме посочи за попечител, така че и за това не бива да се притесняваш.
Всъщност лорд Азриел не беше направил нищо такова, но колежът „Джордан“ беше богат, а и Ректорът имаше свои пари, независимо от всички сътресения в последно време.
— Мислех си за образованието ти — продължи той. — Ти си още много млада, а досега… Да си го кажем направо, образованието ти зависеше от това кой от нашите Професори се плаши от теб най-малко… — Това беше изречено с усмивка. — Беше напълно безсистемно. След време може да се окаже, че имаш дарби, които да те отведат в съвсем неочаквана посока. Но ако мислиш да превърнеш изучаването на алетиометъра в дело на живота си…