— Принудителните признания невинаги са достоверни — отбеляза Сано, вбесен от отношението на Хошина, който отлично си даваше сметка за постановките в законодателството на Токугава, но бе тъй нетърпелив да злепостави Сано и да впечатли вишестоящите, че рискуваше да допусне грешка. — А и разследването едва сега започва. Може в престъплението да има някакъв скрит смисъл, който не личи на повърхността, както и други заподозрени, освен Момоко — той видя как ярите мести поглед от него към Хошина, докато в очите й се мяркаше ту надежда, ту страх. — Глициния трябва да бъде открита и разпитана, а така също и другите куртизанки, които са били в Йошивара снощи. А това изисква време.
— Още една причина да ускорим нещата — отвърна рязко Хошина. — И двамата знаем, че шогунът очаква бързи действия, и сме наясно какво ще се случи, ако не ги получи.
— Негово превъзходителство би наказал всеки, който попречи по някакъв начин да бъде разкрит убиецът на братовчед му, като най-вероятно наказанията ще бъдат изгнание или смърт.
— Ако сте решили да протакате, не очаквайте от мен да последвам лошия ви пример. Освен това, в случай че тази жена е виновна, аз ви правя услуга, като я принуждавам да направи самопризнания.
Хошина кимна на подчинените си. Те хванаха ярите за ръцете и насила я накараха да се изправи. Тя не оказа съпротива, но цялата се тресеше и когато се обърна умоляваща към Сано, очите й бяха пълни с ужас.
— Казах ви истината за онова, което се случи снощи. Вие ми вярвате, нали? Моля ви, не им позволявайте да ме отведат!
Сано усети, че се разкъсва между благоразумието и желанието да проведе честно и безпристрастно разследване. Рискуваше да си навлече гнева на шогуна, проявявайки съчувствие към някого, свързан по какъвто и да било начин с действия срещу режима на Токугава, и затова не трябваше да възпрепятства задържането на ярите, дори и да не бе убеден във вината й. Но той смяташе, че справедливостта щеше да бъде накърнена, ако не се опиташе да ограничи прекалено ревностните действия на Хошина. Затова реши да направи компромис.
— При това положение може да я задържите — отстъпи той.
Момоко изстена отчаяно. Докато Хаяши и Ямага я влачеха към вратата, Сано се стегна, за да не даде израз на каквото и да било съжаление. — Но ако бъде наранена… или ако я пратите на съд без мое позволение… ще обявя публично, че саботирате разследването ми, защото по-скоро предпочитате да намерите изкупителна жертва, отколкото да ми позволите да разкрия истинския убиец.
Хошина се втренчи в него с потъмнели от гняв очи, тъй като Сано не само подлагаше на съмнение професионалната му чест, но и заплашваше да направи враждата им публично достояние. А това бе стъпка, която никой от тях не можеше да предприеме, запазвайки увереност в собственото си оцеляване. Настъпи безкраен миг на мълчание; стаята сякаш бе станала по-студена. Сърцето на Сано биеше лудо, изпълнено със страх, тъй като имаше какво да губи, докато Хошина се ползваше с протекцията на дворцовия управител Янагисава. В следващия миг Хошина вдигна ръка към двамата йорики:
— Отведете я в затвора — нареди им, — но се погрижете никой да не й причинява зло.
Докато излизаше от стаята заедно с подчинените си, той хвърли през рамо зъл поглед, който подсказваше, че Сано бе отбелязал само временно надмощие. Сосакан сама поклати глава, обзет от негодувание заради съперничеството, което неизменно усложняваше изпълнението на задълженията му. А сегашните трудности му изглеждаха непреодолими, тъй като случаят „Черният лотос“ в значителна степен бе изсмукал енергията му. Последното бедствие в храма представляваше най-отвратителното насилие, което бе виждал някога — безсмислено и абсурдно масово клане. Въвличането му там го бе разболяло, сякаш се бе заразил от духовната болест на „Черния лотос“. Не можеше да почерпи сили дори от щастливия си семеен живот, тъй като „Черният лотос“ го бе ограбил и в това отношение. Напоследък мисълта за Рейко го изпълваше по-скоро с тревога, отколкото с утеха.
Сега Сано мобилизира отслабената си енергия. При положение че Хошина най-вероятно замисляше нови начини да го злепостави, трябваше да действа бързо, за да не позволи разследването изцяло да се изплъзне от контрола му. Зае се да установи имената на клиентите на Глициния и на гостите, присъствали на снощното увеселение, за да търси други заподозрени, освен ярите.
На този етап потисна страха си, че е изгубил контрол на разследването още преди да бе започнал сериозна работа по него.
Глава 3
Новините за убийството бяха стигнали до вътрешното крило — женската част от замъка Едо — и прекъснаха следобедното събиране, чиято домакиня бе господарката Кейшо, майката на шогуна.