Малко преди това Кейшо, придворните й дами, нейни приятелки, няколко наложници на шогуна и прислугата им разговаряха, хапваха и пийваха, докато музиканти им свиреха на флейта и шамисен. Когато узна новината, Кейшо напусна покоите си и се втурна да утешава шогуна. Музикалните инструменти лежаха захвърлени между забравени блюда с храна. Жените, притеснени и уплашени, се събираха на групи из светлото и прекомерно затоплено помещение. Слуги търчаха навън и се връщаха обратно със слухове, които подклаждаха трескав шепот:
— Шогунът е тъй бесен заради смъртта на братовчед си, че не спира да ругае и да се заканва.
— Заклел се е да екзекутира убиеца със собствените си ръце!
Жената на Сано — госпожа Рейко, слушаше разговорите, взела на ръце сина си Масахиро. Близо двегодишният Масахиро не разбираше защо жените изведнъж престанаха да му обръщат внимание. Той взе да се върти в ръцете на майка си и изхленчи:
— Иска къщи!
— Шшт! — прекъсна го Рейко, която искаше да чуе още нещо за убийството.
Приятелката й Мидори — придворна дама на майката на шогуна — избърза към тях и коленичи до Рейко.
— Всички казват, че сосакан сама трябва да разкрие убиеца много бързо — Мидори се задъхваше от вълнение.
Осемнайсетгодишна, с хубостта на девойка, тя бе облечена в червено кимоно.
— Не го ли стори… — красноречивата пауза и уплашеният й вид говореха за явната заплаха от смърт, надвиснала над Сано. — О, Рейко сан, колко е страшно! Можеш ли да му помогнеш?
— Вероятно — отвърна Рейко. Около нея жуженето продължаваше.
— Да му мислят враговете на владетеля Мицуйоши… Всички в бакуфу се тревожат, че могат да бъдат обвинени за убийството и да бъдат екзекутирани.
Гушнала сина си, Рейко слушаше интригуващите вести и си мислеше колко силно бе желанието й да е част от всичко това. След като се бе омъжила за Сано, тя го бе убедила да й позволява да му помага в разследванията, вместо да си стои вкъщи, както правеха повечето съпруги от нейната класа. Първоначално Сано бе проявил неохота заради съществуващите обществени порядки, но впоследствие бе израснал достатъчно, за да оцени необичайната природа на Рейко. Тя бе единствено дете на съдията Уеда — единия от двамата висши служители, отговорни за поддържането на законност и ред в Едо, — който й бе осигурил образование, при нормални обстоятелства подходящо за син. Рейко бе прекарала детството си в съда, слушайки дела, които водеше баща й, в резултат на което бе научила много за престъпленията; освен това, въпреки че ограничаваше свободата й, нейният пол й предоставяше и някои предимства. Рейко можеше да се движи свободно в ограничения за достъп свят на жените, който често изобилстваше от улики и очевидци, но мъжете детективи не бяха в състояние да се доберат до тях. Благодарение на познанствата си с жени, свързани с влиятелни самурайски кланове, тя бе предоставяла на Сано факти от съдбоносен характер, а безпрецедентното им сътрудничество бе подхранвало страстната любов помежду им в трите години на брака им.
После бяха дошли пожарът и тройното убийство в храма „Черният лотос“. В този случай Рейко и Сано се бяха озовали на противоположни страни. Разследването се бе превърнало в битка, която почти бе унищожила съвместния им живот, последиците и досега ги преследваха, а въздействието им бе обсебило и двамата. Макар че си бяха обещали занапред нещата да тръгнат постарому, това се оказа по-лесно на думи, отколкото на дела. Не бяха работили заедно от три месеца, защото Рейко избягваше да участва в нови разследвания. Тя винаги се бе осланяла на инстинктите си, но случаят „Черният лотос“ бе доказал, че те можеха и да я подведат. Накрая бе поправила грешките си, но вече нито можеше да се довери на инстинктите си, нито имаше смелостта да си повярва отново. Страхуваше се, че и Сано бе загубил доверие в нея, макар че никога не бе заявявал нещо подобно.
Сега двамата живееха в атмосфера на скрито напрежение, неизменно нащрек един към друг. Бракът им напомняше на Рейко сапунен мехур, който ги затваряше в повърхност, тъй блестяща и съвършена, но и тъй крехка, че и най-лекият допир можеше да я разруши. Тя копнееше отново да работи със Сано, усещаше, че и съпругът й не е по-щастлив от нея, но се страхуваше да не наруши и бездруго нестабилното равновесие в отношенията им.
— Надявам се, че разследването няма да трае дълго — каза Мидори с тревожно изражение. — С Хирата сан няма да можем да сключим брак, преди всичко да приключи.