Сано реши да не избързва с преценката и си наложи да запази безстрастно изражение.
— Готов съм да ви предоставя доказателства, за намирането на които иначе бихте изгубили доста време — Макино изкриви лице в грозна гримаса, която трябваше да мине за усмивка. — А времето ви е от решаващо значение, нали?
Това беше безспорна истина.
— Срещу какво? — попита Сано.
— Да не ме замесвате в разследването си.
Висшият старейшина говореше спокойно, но жилите на врата му се бяха изопнали като кожени ремъци. Той си даваше сметка, че Сано можеше да го обяви за заподозрян в убийството и да го унищожи само защото се бе озовал на неподходящото място в неподходящото време. За миг Сано бе изкушен от възможността да си отмъсти за всички неприятности, които Макино му бе причинил, но този порив бързо отшумя. Използването на улики за удовлетворяване на лични интереси би го компрометирало и би го уязвило не по-малко от Макино. Започнеше ли кампания за издигане на собствената си персона за сметка на враговете си, кървавата баня, която щеше да последва, неминуемо щеше да унищожи и самия него. Освен това той имаше нужда от цялата информация, която можеше да получи.
— Много добре — отвърна Сано, — но ако установя, че сте замесен в убийството, споразумението ни се обезсилва.
Хлътналите очи на Макино изгледаха Сано със скрито презрение, но пък облекчението в тях бе осезаемо. Старейшината даде знак на прислужничката да им налее по още една чашка саке. След като пиха отново, Макино каза:
— Сред гостите на увеселението имаше трима души, които няма да намерите в Йошивара.
— И кои са те?
— Уважаемият министър на финансите Нита и двамата му най-приближени васали.
Министърът на финансите бе служителят, натоварен да надзирава събирането на данъци върху търговията, постъпленията от земите на даймио — земевладелците, управляващи провинциите, — както и други парични налози, плащани на Токугава. Това бе важен пост и заемащият го се явяваше един от най-доверените и силни васали на шогуна.
— И къде е отишъл Нита сан? — попита Сано с ясното съзнание, че се изправя пред опасностите на едно разследване, което щеше да се разпростре до висшите кръгове на бакуфу.
— Нямам представа, но той напусна квартала заедно с хората си още по време на увеселението — гримасата, която се появи върху лицето на Макино, показа, че е доловил тревогата у Сано и искрено й се наслаждава.
— А защо си е тръгнал?
— Не беше в настроение за веселба — Макино всмукна дим от лулата си, явно решен да накара Сано да проучи всеки един факт.
— По каква причина? — попита Сано търпеливо.
— Заради Глициния. Той я покровителства и проявява доста голяма привързаност към нея — Макино поклати глава в израз на презрение към всеки, достатъчно неразумен да се влюби в проститутка. — Сега, след като владетелят Мицуйоши вече не е между живите, Нита остава неин единствен клиент. Тя не приема кого да е.
Според обичая таю имаше право да избира клиентите си, а високата й цена компенсираше малкия им брой.
— Нита е тъй ревнив, че всяка вечер запазва услугите й единствено за себе си. Плаща й таксата независимо дали я посещава или не, за да е сигурен, че тя няма да приеме никой друг. Разбирайки обаче, че в последно време, когато поради служебни задължения не е успявал да се появи в Йошивара, владетелят Мицуйоши на два пъти си е уреждал среща с Глициния, направо е побеснял. Когато вчера е дошъл в Йошивара, очаквайки да прекара нощта с нея, собственикът на „Овария“ го е уведомил, че владетелят Мицуйоши е изразил желание да й гостува, след което го е помолил да отстъпи.
Отстъпването бе процедура, чрез която един клиент получаваше правото да прекара с дадена куртизанка времето, ангажирано от някой друг. Когато даден клиент ангажираше избрана от него куртизанка и в същата нощ втори клиент пожелаеше нейната компания, при определени обстоятелства агея можеше да помоли първия клиент да отстъпи своето време на втория. Възможно бе наложената промяна на условията да не се понрави на първия клиент, но кодексът на вежливостта изискваше от него да се подчини, особено ако вторият клиент бе специален гост на куртизанката или заемаше по-високо социално положение от първия.
— Откъде знаете всичко това?
— Мое задължение е да знам всичко за своите колеги — с други думи, Макино наемаше шпиони в домакинството на финансовия министър и на другите висши длъжностни лица. — Освен това снощи чух Нита да се кара със собственика на „Овария“.
— И какво си казаха?
— Нита не искаше да отстъпва Глициния — отвърна Макино, — особено след като това щеше да бъде третата й среща с владетеля Мицуйоши, тоест предстоеше й да си легне с него. Но не смееше открито да уязви наследника на шогуна, като откаже да му отстъпи своето време с куртизанката. Ето защо даде съгласието си и се присъедини към нашата веселба. Седеше в един ъгъл и пиеше с мрачна физиономия. Когато Глициния пристигна и се срещна с Мицуйоши в съседната стая, Нита взе да ги наблюдава през една дупка в преградата. Когато се качиха горе, той се вбеси и напусна къщата. Очевидно му беше непоносимо да остане, докато Глициния задоволяваше друг мъж точно над главата му.