— След това виждали ли сте финансовия министър?
— Не, аз останах на увеселението, а той повече не се върна.
Не беше обаче изключено Нита да се е промъкнал незабелязано обратно в къщата, да се е качил на горния етаж и да е намушкал мъжа, който му бе отнел нощта с любимата.
— Докато бяхте на гуляя, чухте ли някакви необичайни звуци от горния етаж?
— Не. Музиката беше твърде силна, а и останалите гости бяха доста шумна компания.
Сано се запита какво ли се бе случило с Глициния. Дали и тя не бе умряла от ръката на своя покровител? Мисълта за това го разстрои, както и възможността за пръв път в живота си да е принуден да разследва смъртта на своя бивша любовница.
— С това се изчерпва информацията ми — каза Макино. — Мога ли да запитам кога на мен и на хората ми ще ни бъде позволено да напуснем Йошивара?
— Веднага щом подчинените ми запишат имената на всички присъстващи.
Висшият старейшина го погледна с прикрито очакване.
— Аз ви поднесох възможен извършител на убийството. Смятам, че това е справедливо възнаграждение за дискретността ми.
— Показанията ви не доказват вината на финансовия министър Нита — каза Сано, — нито обясняват как Глициния е напуснала Йошивара.
Вратата на чайната се отвори и на прага застана Хирата поруменял и премръзнал.
— Извинете, сосакан сама — Хирата се поклони, — но установих нещо, което може да се окаже важно.
Двамата поеха надолу по улицата и започнаха да обсъждат резултатите от проведените до момента разговори.
— Ревността предоставя мотив на финансовия министър Нита да пожелае смъртта на владетеля Мицуйоши — рече Сано, — а привързаността му към Глициния е причина да се опита да я изведе от Йошивара.
Пред тях, отвъд редовете чайни и публични домове, стражите бяха отворили портите. От постройките заизлизаха мъже и потокът от доскорошни клиенти пое обратно към града. Небето наподобяваше мастилено петно, разливащо се върху влажна хартия; вилнеещият вятър и пелените от падащия сняг вещаеха тежък път обратно към къщи.
— Възможно е Нита да е извел Глициния в паланкина — предположи Хирата. — Той изглежда също толкова важен заподозрян, колкото и ярите.
Освен ако след изтезания ярите не направи самопризнания, помисли си Сано. С безпокойство се запита къде ли беше Хошина в този момент.
— Утре ще разпитаме Нита… ако не е напуснал града заедно с Глициния.
Когато стигнаха портите, където ги очакваха детективите му, Сано забеляза, че Хирата го гледа така, сякаш имаше да му казва още нещо, но не смееше.
— Нещо друго?
— Не, но… — отвърна Хирата напрегнато. — Просто моята миай е утре…
Увлечен в разследването, Сано бе забравил напълно за миай, в която като посредник на Хирата той трябваше да играе ключова роля. Връхлетяха го угризения.
— Съжалявам, Хирата сан, но се опасявам, че няма да мога да отида.
— Няма нищо — отвърна Хирата, верен на своя господар. — Миай може да се насрочи, след като разследването приключи.
И двамата изповядваха убеждението, че дългът стои над личните проблеми; в същото време Сано знаеше с какво нетърпение Хирата очакваше сватбата си с Мидори.
— Не отлагай срещата — каза му той. — Ще намеря някой да ме замести.
Върху лицето на Хирата се изписа надежда и едновременно с това загриженост.
— Оценявам благоволението ви, но вие се нуждаете от помощта ми за случая. Не мога да отнемам ценно време.
— Можеш, разбира се — каза Сано, макар че му беше неприятно да се лиши от услугите на своя главен васал в такъв критичен момент. — Миай няма да продължи много и детективите могат да ми помогнат, докато ти приключиш — виждайки, че Хирата е готов да откаже, добави: — Отиваш на срещата. Това е заповед!
— Да, сосакан сама — каза Хирата с искрена благодарност.
Сано се надяваше, че миай ще протече успешно и без него, тъй като имаше по-неотложни грижи.
— Да се връщаме в крепостта! — по обратния път щеше да разкаже на Хирата за някогашната си връзка с Глициния. Знаеше, че може да му се довери, и беше сигурен, че приятелят му ще запази информацията в тайна. — Шогунът очаква да му докладваме за хода на разследването.