— Уважаемият владетел Мицуйоши е починал вследствие на намушкване в окото с женска фиба за коса, вероятно в състояние на полусъзнание — отвърна Сано с неохота.
Шогунът пое рязко въздух, обзет от ужас.
— Милостиви божества! — прошепна той, след което задиша тежко, впивайки сгърчени пръсти в гърдите си. — А-ах-х! Умирам!
Лекарите се втурнаха да му помагат. Сано и Хирата си размениха покрусени погледи. Токугава Цунайоши често си мислеше, че е на смъртно легло, но може би този път не бе далеч от истината.
Доктор Китано поднесе чаша към устните на шогуна и изрече умолително:
— Моля ви, изпийте това, ваше превъзходителство.
Шогунът преглътна мъчително и после с тежка въздишка рухна в постелята си.
— Горкият ми братовчед! — изплака немощно. — Тъй красив и жизнен и само ден по-късно вече мъртъв и обезобразен. Загубата на неговото… ъ-ъ… приятелство ме опечалява — Токугава Цунайоши обичаше красиви млади мъже и владетелят Мицуйоши бе спечелил своето положение на наследник, като ласкаеше, забавляваше и флиртуваше с шогуна. — За такъв жесток убиец няма достатъчно сурово наказание! Сосакан Сано, имаш ли представа, кой може да е извършил това ужасно престъпление?
— Засега разполагаме само с една главна заподозряна — ярите на куртизанката Глициния.
Сано поясни, че фибата е нейна и че именно тя е намерила мъртъв владетеля Мицуйоши. Шогунът се поизправи с мъка.
— А-а, значи тази жена може да е престъпницата?
— Да. И аз съм я задържал — прозвуча мъжествен глас откъм вратата.
В помещението влезе полицейският началник Хошина. Очевидно бе яздил от Йошивара толкова бързо, колкото и Сано; освен това бе успял да се преоблече и сега вместо с дрехите от пътуването бе пременен в червеникавокафяво копринено кимоно и изглеждаше елегантен и изпълнен с енергия. Когато коленичи до дворцовия управител, по никакъв начин не даде израз на съществуващата помежду им интимна близост. Връзката на Янагисава с шогуна не бе единствена и за никого не беше тайна, че и двамата се бяха забавлявали с много други любовници, но Сано знаеше, че Янагисава не парадира с връзките си, да не би техният господар неочаквано да се засегнеше. Вежливите поклони на старейшините към Хошина потвърдиха специалното му положение. Сано се напрегна — за него пристигането на Хошина не вещаеше нищо добро.
Шогунът отвърна на Хошина с немощна усмивка:
— А-а, Хошина сан, добре дошъл. Не знаех, че помагаш на сосакан сама с… ъ-ъ… разследването.
— Винаги съм готов да помогна, когато има нужда от мен — каза Хошина със смирен глас, който обаче не можеше да заблуди Сано относно скритото му високомерие. — И смятам, че съм необходим в това разследване, тъй като при цялото ми уважение към сосакан сама той изглежда твърдо решен да не бърза.
Сано бе очаквал неприятности от Хошина, но сега за пръв път той го нападаше открито в присъствието на шогуна. Сърцето му заби ускорено, тъй като му стана ясно, че противникът му е решил да оповести публично тяхното съперничество — тук и сега.
Преди Сано да успее да парира обвинението, Хошина добави:
— Въпреки всички улики срещу заподозряната сосакан сама нямаше да я арестува. Беше взел решение в полза на нейната невинност до доказване на обратното. Затова нямах друг избор, освен да се намеся.
— Ти отказваш да арестуваш убиеца на моя братовчед? — шогунът погледна към Сано слисан, а на лицето му бе изписано възмущение. — След като те издигнах на този пост от ронин и реших, че си достоен да бъдеш на мое пряко подчинение? Възможно ли е това да е истина?
— Безкрайно съм ви признателен за покровителството, но трябва да отбележа, че вината на ярите далеч не е сигурна — защити се Сано. — Уликите не доказват, че тя е извършила убийството.
— Май че си прав — съгласи се шогунът, както обикновено склонен бързо да променя мнението си.
Макар че Сано ненавиждаше тази разправия за надмощие, трябваше да отвърне на удара на Хошина:
— Полицейският началник предпочита да преследва един удобен заподозрян, преди да са налице всички факти, вместо да направи усилие да открие истинския извършител.
Този път шогунът се обърна към Хошина:
— Вярно ли е? — бледите му страни пламнаха от гняв. — Аз ти позволих да оглавиш полицията, а сега ти бягаш от задълженията си?
— Пратих ярите в затвора именно в изпълнение на дълга си — отвърна Хошина почтително, в същото време хвърляйки зъл поглед към Сано. — Ако съществува и най-малката вероятност да е убила владетеля Мицуйоши, тя не бива да е на свобода, тъй като може да застраши живота и на други членове на режима Токугава.