Объркан, шогунът отмести поглед от Хошина към Сано. Старейшините стояха като вкаменели статуи и Сано почувства, че вниманието им е насочено към дворцовия управител Янагисава, макар че никой не го гледаше открито. Янагисава обикновено поемаше ръководството на такива събрания и разрешаваше възникналите спорове, но тази вечер бе необяснимо сдържан и отнесен.
Както пушеше лулата си, той се навъси и само попита:
— Имате ли още нещо да докладвате във връзка с разследването си, сосакан сама?
— Да — отвърна Сано, без да знае дали да е благодарен, че Янагисава бе сменил темата, или да се страхува от онова, което доскорошният му враг му готвеше. — Открих още един възможен заподозрян. Финансовият министър Нита Монзаемон.
Шогунът възкликна изненадан; старейшините се навъсиха, а дворцовият управител Янагисава се отърси от своята отнесеност и очите му заблестяха.
Докато Сано разказваше за отношенията между Нита, Глициния и владетеля Мицуйоши, за пребиваването на министъра в агея по време на престъплението и за подозрителното му напускане, Хошина го слушаше, присвил очи. Очевидно тези факти не му бяха известни и той определено изпитваше неприязън, че с тях Сано печелеше надмощие.
— Нита сан ми е служил добре и аз никога не съм се съмнявал в… ъ-ъ… лоялността му към моя клан. Немислимо е той да е убил братовчед ми! — в следващия миг скептицизмът на шогуна премина в гняв. — Ако го е сторил, заради предателството си ще бъде наказан със смърт!
Напомнянето, че петното на подозрението може да заличи години вярна служба, отрови въздуха. Хошина се обърна към Сано:
— И откъде научихте всичко това?
— От достоверен източник — отвърна Сано, спазвайки обещанието си към висшия старейшина Макино.
Хошина впери поглед в Янагисава. След като дворцовият управител не каза нищо, сянка на смущение помрачи лицето му. Очевидно не бе в състояние да прецени настроението на дворцовия управител по-добре от Сано.
— Нита разпитван ли е? — попита предпазливо, сякаш вече не тъй уверен в победата си над Сано и лишен от подкрепата на своя любовник.
— Изпратих войници в имението му, преди да дойда в двореца. Ако Нита е там, ще остане под домашен арест. Ако ли не, хората ми ще изпратят отряди да го търсят. Ще го разпитам при първа възможност.
Шогунът кимна одобрително, но Хошина стисна устни, явно недоволен от експедитивността на Сано.
— Какви други планове имате, сосакан сама! — благостта на дворцовия управител не издаваше по никакъв начин какво се таеше зад привидната му добронамереност.
Макар че нямаше никакво желание да разкрива стратегията си пред Хошина, Сано не можеше да избегне отговора.
— Ще посетя семейството и другарите на владетеля Мицуйоши. Ще ги разпитам дали е имал някакви врагове и какво може да е сторил, та някой да желае смъртта му.
Токугава Цунайоши се надигна рязко в постелята си.
— Владетелят Мицуйоши бе почтен, достоен млад човек, обичан от всички. През живота си не е сторил… ъ-ъ… зло никому! — шогунът така се възмути, че от устата му се разхвърча слюнка. — Нима искаш да кажеш, че е виновен за собствената си смърт?
— В никакъв случай, ваше превъзходителство — отвърна Сано, ужасен, че онова, което смяташе за основна процедура при всяко разследване, бе изтълкувано така погрешно. — Просто смятам, че семейството и близките на владетеля Мицуйоши могат да ни предоставят полезни насоки за разследване, които не можем да си позволим да пренебрегнем.
— Е, ще се наложи да ги пренебрегнем, защото аз няма да ти позволя да петниш честта на владетеля Мицуйоши — шогунът впери в Сано зачервените очи, в които тлееше едва сдържан гняв. — И ти забранявам да… ъ-ъ… безпокоиш семейството му с въпроси по време на траура.
Старейшините изглеждаха смутени, Хошина също. Той си даваше сметка, че обявеното решение на шогуна се отнасяше и за него. Самият Янагисава остана равнодушен. Сърцето на Сано се сви, като си помисли как цяла една посока на разследването трябваше да се изключи от бъдещите им действия.
— Но, ваше превъзходителство, ако не съберем всички възможни улики, може никога да не открием убиеца — възрази той.
При тази смъртоносна комбинация от гняв и каприз лицето на Токугава Цунайоши помръкна.
— Нима смееш да допускаш, че… ъ-ъ… убиецът трябва да се търси сред членовете на моя клан?
— Не, ваше превъзходителство — отвърна припряно Сано, макар и опитът да го бе научил, че убиецът често се оказва близък на жертвата. — Хиляди извинения. Не исках да ви засегна.
— Добре, само… ъ-ъ… помни, че ти е забранено да разследваш владетеля Мицуйоши, както и да се натрапваш на човек или на собственост на който и да е член от клана Токугава. Ще ограничиш детективската си работа до останалите хора и места.