Светкавица я придърпа към слабините си и проникна в нея с търкане, което изтръгна стенание и от двамата.
— Така ли те обладаваше владетелят Мицуйоши? — попита той, стенейки. Започна да се движи мощно и рязко. — Беше ли ти хубаво с него?
Грапавите дъски на пода издраха коленете и ръцете й. Гордостта й се разбунтува срещу подобна грубост. Тя си помисли с неприязън, че комарджиите ще станат свидетели на падението й. Дълбоко в нея плътта й набъбна от възбуда, породена от болка и наслада. Светкавица рязко се дръпна и излезе от нея. Неспособна да изтърпи прекъсването, Глициния бе принудена да му даде отговора, който той желаеше:
— Не, не! — знаеше, че Светкавица мрази Мицуйоши повече от всичките й други клиенти. Заизвива се трескаво, опитвайки се отново да го поеме в себе си.
— Ти желаеше ли владетеля Мицуйоши? — задъхан, Светкавица трепереше, обладан от собствената си страст, но задържа Глициния на разстояние, макар че тя се бореше да го достигне. — Обичаше ли го?
— Не го желаех, никога не съм го обичала! — възкликна Глициния, ридаеща от страст и копнеж да почувства Светкавица в себе си. — Моля те…
Той отново проникна в нея и докато тя ликуваше в наслада, й нареди:
— Кажи ми, че ме обичаш!
— Обичам те! — в този миг, докато той се движеше вътре в нея, в този свят, сведен единствено до тях двамата, тя наистина го обичаше страстно, искрено, предано.
— Кажи ми, че съм единственият мъж, когото някога ще обичаш!
— Ти си единственият! — извика Глициния.
Със затворени очи тя се съсредоточи във възкачването им до върховното удоволствие. Вече не чувстваше нито грубия под, нито студа, нито хората в съседното помещение.
Докато се движеше с все по-мощни и по-бързи тласъци, Светкавица ръмжеше като див звяр.
— Ако някой друг посмее да те погледне, ще го убия! Ако някога ме измамиш или предадеш, ако откажеш да ми се подчиняваш, ще убия и теб!
Заплахите му ужасиха Глициния, тъй като знаеше, че той казва истината. Ужасът усили възбудата й и върховната наслада я заля на вълни от екстаз. Тя изпищя. Ръмженето на Светкавица се извиси в победоносен рев и тя усети как той се освобождава вътре в нея. Двамата рухнаха в изнемога и духът й се плъзна в черната яма на отчаянието.
Тя си даде сметка, че освободителят й я бе превърнал в своя пленница и че бе склонен на жестокост не по-малко от всеки друг собственик на публичен дом. Бе се отървала от финансовия дълг, но сега бе длъжница на Светкавица, комуто трябваше да плаща с плът и с кръв. Бе се надявала да впримчи неговата сила и безстрашие в преследване на собствените си цели, но той не можеше да бъде опитомен. Предишната вечер бе моментът, в който контролът й върху собствената й съдба бе сринат завинаги.
Никой нямаше да разбере дали тя бе невинен очевидец на убийство или съучастник в престъпление. Само ако владетелят Мицуйоши не бе умрял! Ако събитията се бяха стекли по друг начин, сега можеше да се радва на свободата си и да осъществи тайния си план. Но нямаше смисъл да умува над миналото. Глициния си даде сметка, че е свързана със Светкавица — за добро или за зло — и че собственото й оцеляване зависи от него. Надяваше се да не стане жертва на изблиците му на ревност, на непостоянното му и непредсказуемо поведение.
А Светкавица все още имаше решаващо значение за плановете й, които от самото начало зависеха от него. Затваряйки очи, в оковите на собственическата прегръдка на Светкавица, Глициния се помоли да успеят да избягат живи от Едо.
Глава 7
Финансовият министър Нита живееше в определената за висши държавни служители част на крепостта Едо, за да са по-близо до двореца на шогуна от Сано. Имението му бе в същия архитектурен стил както всички останали в района, с ограждащи дворове, градини, конюшни и ниска къща, издигната върху каменна основа и покрита с кафяв керемиден покрив. Но площта, върху която бе разположено имението му, бе по-обширна, като съответстваше на по-високия му ранг.
Когато на следващото утро Сано и няколко от детективите му пристигнаха на посещение при Нита, над крепостта синееше ясно небе. Слънцето топеше снега по покривите, но силният студ сковаваше капчуците и ги превръщаше в проблясващи по стрехите ледени висулки. Снежната пелена по пътищата, отъпкана от конски копита, се бе превърнала в мръсна киша. Когато групата стигна до входната врата, въпреки студеното време финансовият министър веднага излезе от къщата си и се изправи срещу Сано и хората му.
— Сосакан сама, как смеете да пращате войници, които да нахлуват в дома ми и да ме будят посред нощ? — и той посочи към подчинените на Сано, които стояха на пост в двора. — Това е непростимо оскърбление.