Нита бе блед и изпит самурай — доколкото Сано знаеше, на възраст към петдесетина години, макар че изглеждаше по-възрастен заради преждевременно посребрелите коси. Също тъй посребрени вежди стърчаха над очите му, които на фона им изглеждаха неестествено тъмни. Гняв бе сковал устните му така, че вместо уста се виждаше тънка ивица. Облечен в кимоно, туника и панталони в сивкави нюанси, той изглеждаше като фигура от едноцветна рисунка. Стоеше на верандата с ръце на кръста и разкрачени нозе, втренчил гневен поглед в Сано.
— Бихте ли ми казали защо сте поставили целия ми дом под домашен арест?
— Извинявам се за безпокойството — Сано се поклони ниско, същото сториха и хората му. — Но се налага да ви разпитам във връзка с убийството на владетеля Мицуйоши.
— Убийство? На владетеля Мицуйоши? — в резкия тон на Нита прозвуча изненада, която изостри погледа в очите му. — Как е станало и кога?
Сано обясни, като се питаше дали реакцията на финансовия министър бе искрена или престорена. В следващия миг върху лицето на финансовия министър се изписа презрение.
— И вие очевидно ме смятате за заподозрян? Какъв абсурд! Е, предполагам, че държите отчаяно да си намерите виновник, но нямаше защо да се отнасяте с мен и със семейството ми по такъв груб начин.
Но зад привидното негодувание Сано различи страх. Нита очевидно си даваше сметка, че убийството на наследника на шогуна и посещението на Сано във връзка с извършеното престъпление го поставяха в голяма опасност.
— Не съм убил владетеля Мицуйоши — обяви Нита — и единственото, което знам за смъртта му, е онова, което току-що ми казахте.
— Ако положението е такова, можем да приключим този въпрос много бързо — Сано запази почтителния си тон, защото, ако се окажеше, че няма нищо общо с убийството, Нита можеше да се превърне в опасен и силен враг. Министърът можеше да си отмъсти, като наложеше запор върху средствата, с които се финансираха детективския корпус на Сано и водените от него разследвания. Но ако не го беше поставил под наблюдение, Сано щеше да стане уязвим откъм обвинения в снизходителност към заподозрения и да позволи на полицейския началник Хошина да разпита Нита първи. Това бе труден избор и Сано се надяваше, че бе взел правилното решение.
— Напуснете и отведете хората си — заяви Нита. — Аз ще ви уведомя кога ми е удобно да разговарям с вас.
Сано не отстъпи:
— Имам заповед да разследвам убийството по възможно най-бързия начин. С цялото си уважение ви съветвам да ми съдействате, тъй като в противен случай ще ядосате нашия господар.
Очите на финансовия министър засвяткаха като живи въглени, но постепенно гневният им блясък се замени от привидно безразличие. Той каза:
— Влезте вътре.
В приемната на имението пространството около един тумбест мангал бе отделено с преградни стени, които спираха студеното течение, а изрисуваните върху тях, потънали в пищна зеленина горски пейзажи създаваха илюзията за топъл сезон. Там Нита посрещна Сано с ритуално гостоприемство и му поднесе чай с преднамерена вежливост, която изразяваше явната му неприязън по-красноречиво от всякакви безочливи грубости. Двамата седнаха един срещу друг с купичка чай в ръце. Нита бе вперил в Сано презрителен поглед, целящ да го предизвика да говори.
— Моля ви, опишете действията си онзи ден, като започнете от пристигането си в Йошивара.
— Беше късно вечерта, когато стигнах там с хората си. Отидохме в „Овария“, защото имах среща с една куртизанка — изявлението на Нита прозвуча изкуствено, като добре репетирана реплика. Той говореше с овладяната интонация на човек, който си даваше сметка, че и една погрешна дума можеше да го обрече на гибел. — Там разбрах, че куртизанката е била пожелана от друг мъж, и бях помолен да отстъпя правото си да прекарам вечерта с нея. Съгласих се и заедно с хората си се присъединих към увеселението в агея. Но след известно време си спомних, че имам работа в града, която трябваше да свърша рано на другата сутрин, затова реших да си тръгна. Платих на стражите при портите да ни пуснат с хората ми да излезем от Йошивара — той млъкна за момент и после добави: — Подкупването на стражите и неспазването на крайния час за излизане от Йошивара представляват дребни нарушения на закона и по никакъв начин не ме свързват с извършеното убийство.
Фактът, че в импровизирания си рецитал финансовият министър пропусна споменаването на компрометиращи подробности, заинтригува Сано. Очакването на Нита, че ще го залъже с тази ограничена версия на събитията и ще го заблуди, че това е всичко, засегна професионалната му чест и го подтикна да говори открито.