— Откъде минахте, за да стигнете до портите?
— Поехме нагоре по „Наканочо“.
— Да сте подминали някой ваш познат?
— Възможно е, но не съм забелязал, защото бързах — Нита се разсмя със сух безрадостен кикот. — Вероятно не си мислите, че съм отвлякъл Глициния и съм я скрил някъде? Или че съм я убил и съм заровил тялото й?
Някой бе избрал една от тези възможности и я бе осъществил, помисли си Сано.
— Ако наистина не сте, ще ми позволите да претърся имението ви и да разпитам обитателите на дома ви.
Нита си придаде вид на засегнат.
— Както желаете. Но няма да откриете нищо, което да си струва усилията ви.
Сано и детективите му претърсиха цялото имение, включително кабинетите, гостните, баните, избата и кухнята, помещенията за войниците, складовете, конюшните, беседката в градината, както и личните помещения на семейството и прислугата. Отваряха сандъци, бурета и шкафове, достатъчно големи да поберат човек, търсеха тайни помещения. Но не намериха и следа от Глициния, нито пък някаква улика, за да свържат финансовия министър Нита с нея или с убийството на наследника. Разпитаха васалите на Нита, жена му, наложниците, роднините и слугите — общо около осемдесет души — и всички разказваха една и съща история: Нита се бе прибрал от Йошивара с васалите, които го бяха придружили дотам, и толкова. Накрая Сано и хората му се събраха отново в двора.
— Може би всички лъжат, за да защитят Нита — предположи детектив Фукида, млад мъж със сериозно изражение. — Те дължат вярност преди всичко на него, а не на режима Токугава.
— Разпитайте стражите по контролно-пропускателните пунктове дали, когато се е прибирал вкъщи, е водел със себе си жена — нареди Сано. — Може да ги е подкупил да се престорят, че не са видели Глициния.
— Но ако е някъде тук, Нита сигурно я е направил невидима, защото в противен случай щяхме да я намерим — с мощно телосложение на опитен борец и с ведър дух, сега детектив Маруме бе потиснат и не криеше разочарованието си. — Той изглеждаше ли разстроен, когато разбра за изчезването й?
— Не особено — отвърна Сано.
— В такъв случай може да знае къде е — предположи Фукида.
— Не е изключено да е имал съучастник, който да я е извел от Йошивара и да я е скрил далеч от тук — каза Сано.
— Това би го изложило на по-малък риск, отколкото да я изведе тайно от квартала на удоволствията и да я скрие някъде в крепостта — съгласи се Маруме.
— Ако го е сторил, Глициния трябва да е някъде наблизо, за да може той да има достъп до нея — предположи Сано, след което нареди на останалите детективи: — Продължавайте да наблюдавате Нита. Следвайте го навсякъде, може и да ни отведе до Глициния. Наредете на войниците да почнат да претърсват Едо. Да минават от махала на махала и да задържат всички жени, които не са вписани в адресните архиви на отговорниците.
Вратата на къщата се отвори и от нея излезе Нита. На лицето му бе изписано удовлетворение от липсата на улики против него.
— Свършихте ли, сосакан сама? Свободен ли съм да се върна към работата си?
Сано кимна. Той и хората му се поклониха, приемайки поражението си.
— Негово превъзходителство няма да е доволен, че сте пропилели толкова време да се занимавате с мен, вместо да издирвате убиеца на наследника му — каза Нита с язвително доволство. — Но за да ви покажа, че въпреки всичко не изпитвам лоши чувства към вас, ще ви дам един съвет. Ако търсите вероятния извършител, не е зле да проверите един хокан — изпълнител, търсен за забави, който пее и свири. Името му е Фуджио.
— И защо? — попита Сано.
— Фуджио бе клиент на Глициния още в началото, когато току-що бе станала куртизанка. Любовта му към нея е основна тема на най-популярните му песни. Но когато се издигна и стана таю, тя го изостави заради новите си клиенти самураи. Това разгневи Фуджио и го изпълни с ревност към новите й любовници, между които бе и владетелят Мицуйоши.
Финансовият министър говореше с важен и авторитетен тон, сякаш за да накара Сано да разбере, че Фуджио е имал причини да убие Мицуйоши и Глициния. Но за Сано бе ясно, че Нита търсеше начин да отклони подозренията от себе си, като се опитваше да замеси музиканта хокан.
— Фуджио свиреше на увеселението в „Овария“ продължи Нита. — Възможно е да се е промъкнал в спалнята, да е намушкал Мицуйоши и да е отвлякъл Глициния.
Все пак може би Нита бе убиецът на владетеля Мицуйоши, а сега искаше да унищожи друг мъж, който се бе радвал на ласките на неговата куртизанка.
— Благодаря ви за информацията — каза Сано почтително. Макар че нямаше доверие на Нита, отчаяно се нуждаеше от улики. Възнамеряваше да посети Фуджио, независимо от мотивите на Нита да насочи подозренията към този хокан.