Той яхна коня си и пое по улицата заедно с хората си, но зад гърба му се разнесе тропот на копита и когато се обърна, видя полицейския началник Хошина й отряд войници да спират пред портите на финансовия министър Нита.
Глава 8
За място на миай бе избран театралният район Сарууакачо.
Пременени в най-хубавите си копринени роби и препасали най-добрите си мечове, Хирата и баща му вървяха нагоре по улицата със Сегоши, капитан от охраната на двореца, когото Сано бе ангажирал като свой заместник посредник. Зад тях вървяха двама васали на семейството, майката на Хирата и нейната прислужничка.
Времето бе ясно и свежо и околността искреше от живот. Постройките на театрите бяха окичени с цветни флагове, върху които бяха изписани имената на представяните в момента пиеси. Хора изпълваха чайните или се редяха на опашки за билети, понесли топли завивки, които да ги пазят от студа по време на представленията, продължаващи цял ден. Благоуханен дим се виеше от мангалите на открито, на които търговци печаха кестени. Но Хирата и близките му вървяха потънали в мрачно мълчание. Когато наближиха уреченото място, стомахът му се сви на топка от тревога.
Те отстъпиха встрани, за да направят място на преминаващо сватбено шествие. Паланкин носеше булката, пременена в бяло кимоно. Съпровождаха я роднини, приятели и носачи на фенери.
— Какъв добър знак в деня на миай — отбеляза капитан Сегоши, добросърдечен по-възрастен самурай, който очевидно искаше да разведри своите спътници.
— Според мен, видиш ли сватбено шествие, е на лошо — възрази бащата на Хирата със свадлив тон. Той накуцваше силно в резултат на произшествие, наложило преждевременното му пенсиониране в полицията. — Ще присъствам на тази миай против волята си. Предпочитам да се обърна и да си ида вкъщи, вместо да предприемем стъпка, за която после ще съжаляваме.
— Но всичко вече е уредено — обади се Хирата, разтревожен от отношението на баща си. — Ако сега се върнем, би било ужасна липса на вежливост. А и ти няма да съжаляваш, че си започнал преговори за сватбата ми. Мидори сан е добро и почтено момиче, достоен избор за мен и моето семейство.
Това беше поредната разправия в хода на спора, започнал три месеца по-рано, когато Хирата бе уведомил родителите си, че желае да се ожени за Мидори, и ги бе помолил за разрешението им. Те се противопоставиха на идеята и дадоха съгласието си само за въпросната миай, тъй като официалната молба бе постъпила от страна на Сано, на когото те не можеха да откажат.
Неодобрение помрачи широкото набраздено лице на бащата на Хирата.
— Достойният избор се осъществява единствено между семейства със сходни традиции, а тук случаят не е такъв. Ние сме хатамото — потомствени васали на Токугава. Владетелят Ниу е външен даймио. Родът му не се е вричал във вярност към Токугава преди поражението им в битката при Секигахара14.
— Тази битка е приключила преди близо сто години — отбеляза Хирата. — Оттогава членовете на рода Ниу са верни поданици на династията Токугава също като нас. Не можем ли да забравим миналото?
— Традицията е нещо твърде важно, за да бъде забравена — в гласа на баща му прозвуча остър упрек. — Това е основата на нашето общество. И едва ли родът Ниу желае този съюз повече от мен. Ако се ожениш за това момиче, никога няма да бъдеш приет от роднините й, както и тя от нашите.
Хирата погледна назад към майка си. Дребничка, но въпреки това солидна, облечена скромно в сиво, тя му отправи усмивка, която говореше, че му съчувства, но че е съгласна със съпруга си. Капитан Сегоши изглеждаше притеснен, че е принуден да присъства на семеен спор.
— Защо да не си вземеш жена от някое от подходящите семейства, които ти предложиха дъщерите си? — попита баща му.
Когато Хирата се издигна от поста дошин и стана главен васал на сосакан сама, положението му на брачния пазар се подобри значително. Родителите му взеха да проявяват стремежи за по-добра партия за женитба, на каквато не можеха да се надяват преди повишението му. След като Хирата си спечели място във вътрешния кръг на шогуна, той и родителите му бяха засипани с предложения от високопоставени кланове. Ходиха на много миай, но Хирата отхвърли всички хубави млади дами, които му бяха представени.
— Ниу Мидори е момичето, за което искам да се оженя — заяви той. — Обичам я. И тя ме обича.
Баща му изсумтя презрително.
— Любовта няма значение, когато си избираш съпруга. Истински важни са положението в обществото и дългът към семейството. Ако се ожениш за момиче, което ти подхожда, тогава двамата ще се научите да се обичате след сватбата, както направихме ние с майка ти — той се спря насред улицата. — Не мога да одобря тази партия, макар че сосакан сама е на друго мнение. Трябва да се ожениш за момиче, което ще ти избера аз, защото ти сам не си способен да направиш разумен избор.
14
Решителна битка, преломен момент — по наименованието на мястото, където през 1600 г. Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции и слага край на продължителната война — Б.пр.