Майката на Хирата сведе глава, мълчаливо съгласявайки се с думите на съпруга си. В отчаянието си Хирата прибягна до единствения аргумент, който би могъл да подкрепи каузата му.
— Уважавам мнението ти, татко — каза той, — но трябва да ти припомня, че бракът ми с Ниу Мидори би разрешил за нас един голям проблем.
Този проблем бе постоянната липса на пари, характерна за семейството им. Хирата имаше възрастни и болни баба и дядо, две овдовели сестри с малки деца и куп мизерстващи роднини, както и дългогодишни васали и слуги, за чиято прехрана трябваше да се грижи. За нещастие баща му печелеше малко, преподавайки бойни изкуства на служители на реда. Хирата помагаше на семейството си колкото можеше, но дори неговата щедра заплата не стигаше за всички нужди. Налагаше се да сключи финансово изгоден брак и се надяваше, че тази необходимост щеше да убеди родителите му да дадат разрешението си за брака му с Мидори.
Макар че след битката при Секигахара родът Ниу бе поробен и лишен от наследственото му феодално владение, той оставаше един от най-могъщите кланове. Първият шогун от династията Токугава бе осъзнал, че ако не омиротвореше победените си врагове, след време те можеха да въстанат. Той бе отпуснал на Ниу феодално владение в Сацума, както и правото да управляват цялата провинция. Владетелят Ниу Масамуне, настоящ даймио, притежаваше огромно богатство и който вземеше дъщеря му за жена, щеше да спечели скъпа зестра.
Съзнавайки, че се нуждае от партията за женитба, която отказваше да приеме, бащата на Хирата го изгледа гневно.
— Това е единствената причина, поради която изобщо приемам да обмисля възможността за брак между теб и това момиче — каза той и пое отново нататък по улицата, накуцвайки тромаво.
— Ето че пристигнахме — каза капитан Сегоши ведро, сякаш твърдо решен да преведе семейството през миай. — Театър „Моритаза“ — това бе голяма постройка, над чийто вход бяха изрисувани сцени от представяните пиеси. Отпред стояха отряд войници с прикрепени на гърбовете им знамена с герб, изобразяващ морско конче. — Вижте, владетелят Ниу е пристигнал. Той и дъщеря му сигурно вече са вътре и ни очакват.
— Каква показност — измърмори бащата на Хирата. — Типично за такива като него.
Хирата отправи към него поглед, с който го умоляваше да изостави предразсъдъците. Капитан Сегоши купи билети и групата влезе в „Моритаза“.
Вътрешността — изложено на течение и подобно на пещера помещение — кънтеше от бурни възгласи. Една от пиесите бе свършила току-що и на сцената самотен музикант дрънкаше на шамисен. Редиците от ложи бяха изпълнени с хора, които очакваха следващото представление. Други зрители се бяха настанили на пода, разделен на сектори с издигнати между тях прегради. Хирата огледа бързо публиката и забеляза Мидори в едно отделение близо до сцената. Светлината, струяща през прозорците покрай втория балкон, падаше върху аленото й кимоно. Щом срещнаха погледите си, сърцето му затрептя. Мидори се усмихна, но после бързо се извърна. Миай трябваше да изглежда като случайна среща, тъй че, ако завършеше с неуспех, и двете семейства да можеха да си дадат вид, че изобщо не се е състояла, и така да запазят репутацията си.
Хирата поведе своите хора покрай преградите и продавачите с подноси, върху които предлагаха различни напитки и закуски. Спря се над отделението, където Мидори седеше с една възрастна жена, две малко по-млади помощнички и двама самураи на средна възраст. Внезапно обзет от нервност, той коленичи при преградата и се поклони на групата. Последваха го и неговите спътници. Притеснена, Мидори му хвърли сериозен поглед и после бързо сведе очи към пода.
— Добър ден — изрече Хирата с хриплив глас.
Групата се поклони и измърмори нещо в знак на учтивост. Тогава капитан Сегоши отбеляза:
— Каква поднесена от случая среща.
След което умело влезе в ролята си на посредник и взе да представя присъстващите. Хирата научи, че възрастната жена, облечена в черно, е бабата на Мидори по бащина линия, а другите две жени — нейни придворни дами. По-възрастният от двамата самураи, мрачен мъж на име Окита, бе главният васал на владетеля Ниу. Хирата почти не забеляза тези хора, защото вниманието му бе насочено към бащата на Мидори.