Даймио бе нисък, но добре сложен, с величествена осанка. Носеше червеникавокафяви одежди, украсени с неговия герб в златисто, изобразяващ водно конче. Видът на обгорялото му ъгловато лице обезпокои Хирата. Двете му страни бяха различни. Дясната половина бе леко изкривена, а окото бе втренчено в празното пространство.
— Моля, заповядайте при нас — каза владетелят Ниу. Само лявата част на устата му се усмихна на Хирата.
Докато Хирата и семейството му се настаняваха в отделението, Мидори седеше на мястото си, вцепенена от паника, сърцето й блъскаше в гърдите, а тя самата не смееше да погледне никого. Моля, редеше тя наум гореща молитва, нека нашите семейства постигнат съгласие за брака ни. Не го ли стореха, тя бе обречена, тъй като любовта не бе единствената причина, поради която трябваше да се омъжи за Хирата. По време на ухажването двамата бяха прекарали повече време заедно и си бяха позволили волност, надхвърляща допустимата за не сключилите брак свобода. Отношенията им със Сано и Рейко създаваха условия за постоянна близост и те се бяха възползвали от това. Когато Рейко си мислеше, че Мидори е заета да обслужва господарката Кейшо, а Кейшо смяташе, че Мидори е с Рейко, тя всъщност се срещаше с Хирата из пусти градини и празни складове. И там целомъдрените до един момент прегръдки бяха довели до не чак толкова целомъдрени последствия.
Мидори усети, че я залива вълна от наслада, примесена с вина, когато си спомни как лежаха голи с Хирата под обгърнатите от здрач борове. Колко силно желаеше да го задоволи и да изпита възторга от това, че го е имала. И колко отчаяно й се искаше да се бяха овладели навреме, тъй като скоро след това месечното й неразположение изчезна, взе често да й призлява, а в корема й се появи усещане за особена пълнота. Мидори бе вдянала игла с червена нишка и я бе забила в стената на тоалетната с надеждата, че древният народен цяр ще накара кръвта да се появи отново, но напразно. Тя беше бременна.
Заслуша се в окръжаващите я, които си разменяха любезности. Никой не знаеше за проблема й, дори и Хирата. Не бе казала никому. Не можеше да признае своя срам, нито да оповести, че ако двамата с Хирата не се оженят, тя ще носи в утробата си незаконно дете, ще се опозори и ще се съсипе.
— Семейството ви има забележителна история, нали така? — обърна се владетелят Ниу към бащата на Хирата. — Научих, че предайте ви са служили на шогуните от режима на Камакура15 насам в продължение на четиристотин години.
— Така е.
Бащата на Хирата се стори на Мидори строг и страшен, но и доволен, че даймио бе отдал дължимото на неговото наследство. Тя се поуспокои с надеждата, че баща й ще продължи да се държи подобаващо.
— А и вие сте си създали име в силите за опазване на реда — каза владетелят Ниу с характерната си полуусмивка. — Мъже като вас държат обществото под контрол и са превърнали Едо във великата столица, каквато е понастоящем.
— Това е голяма похвала от владетеля на цяла провинция — каза в отговор бащата на Хирата, видимо поомекнал към даймио. — Любезността ви е повече, отколкото заслужавам.
Владетелят Ниу се изкиска със самоирония:
— О, аз съм само един скромен надзирател на провинциален имот, който Токугава решиха да ми дадат — той се обърна към Хирата: — Значи вие сте главният васал на сосакан сама.
— Да, господарю — Хирата седеше вдървено, със сериозно изражение. Мидори усети как я заля вълна на нежност към него заради усилията му да изглежда подходящият за нея съпруг.
— Това, че сосакан сама ви натоварва с такива отговорности на вашата възраст, говори похвално за характера ви — каза владетелят Ниу. Лявото му око се втренчи изпитателно в Хирата. Дясното блуждаеше.
— Чувам, че в момента разследвате убийството на владетеля Мицуйоши. Какво сте открили досега?
Изчервен, Хирата разправи за разследването, спомена заподозрените, липсващата куртизанка и дневника й.
— Сръчен и инициативен — каза владетелят Ниу весело. — Точно това очаквах да открия у вас.
Родителите на Хирата засияха от гордост. Капитан Сегоши се усмихна. Мидори и Хирата си размениха бързи, въодушевени погледи.
— Аз пък научих, че дъщеря ви е любима придворна дама на майката на негово превъзходителство — каза на владетеля Ниу бащата на Хирата, след което се обърна към Мидори: — Можете ли да свирите?
Мидори се напрегна, осъзнавайки, че той иска да разбере дали тя притежава уменията, изисквани от една дама, и че това е изпит, който тя задължително трябва да издържи.
— Да — отвърна тя несигурно. — Свиря на шамисен от дете.