— Владеете ли краснопис, икебана и чаена церемония?
— Доколкото позволяват скромните ми възможности — Мидори взе да си гризе един нокът, но щом видя как баба й се намръщи, си дръпна ръката и се опита да изглежда скромна и женствена — идеалната снаха.
Бащата на Хирата кимна и тя видя, че му бе направила отлично впечатление. Заля я шеметен възторг. И тогава владетелят Ниу каза:
— Да, дъщеря ми е дар. И вие ще ми я откраднете точно както династията Токугава откраднаха земите на предците ми след битката при Секигахара.
Той изрече тези думи с внезапна злоба, която напълно разруши и бездруго крехката хармония помежду им. Мидори видя как върху лицето на Хирата и на неговите хора се изписа безпокойство, а баба й и Окита застинаха смаяни. Сърцето й се сви — случи се точно това, от което се бе страхувала най-много.
Владетелят Ниу, умен и вещ предводител на своите поданици, имаше една особеност — безразсъдна обсебеност от несправедливостите, сторени на целия му род. Сега Мидори си даде сметка, че комплиментите, които бе направил на семейството на Хирата, бяха завоалиран израз на враждебността му към тях и че от самото начало баща й е имал намерението да се противопостави на този брак.
— Би трябвало да сте доволни, че вашите предци са помогнали на Токугава да стъпче моя клан в прахта — заяви горчиво владетелят Ниу на Хирата и баща му.
— Би трябвало да сте доволни, че всяка година бакуфу измъква от мен милиони кобан във вид на данъци. Но не… вие, алчни простаци, искате моята плът и кръв!
Доколкото Мидори си спомняше, роднините й съзнателно отбягваха да споменават Токугава или битката при Секигахара пред владетеля Ниу от страх да не предизвикат необуздания му гняв. Но те не можеха да го спрат да мисли по тези въпроси в неподходящи моменти и да се вбесява от тази несправедливост. И макар че ограничаваха времето, което владетелят Ниу прекарваше в общество, за да не ги поставя в неудобно положение с поведението си или да създава проблеми, невинаги успяваха да го възпрат. Веднъж, след като пратениците на Токугава бяха взели огромен данък, владетелят Ниу се бе метнал на коня си, в шеметен галоп бе влетял в близкото селце и с бесни викове бе посякъл няколко невинни. До този момент родът успяваше да усмирява и да прикрива тежките му изблици на гняв, в резултат на което нито бакуфу, нито обществеността знаеха за тях… до този момент. Какво нещастие, че болезнената му обсебеност провали миай!
— Господарю — обади се предпазливо Окита, — може би сега не е подходящият момент да се разисква миналото.
Без да обръща внимание на своя васал, владетелят Ниу се обърна към Хирата и придружаващите го:
— За мен е ясно, че вие заговорничите с Токугава да ми заграбите провинцията, да ми откраднете парите и да разсипете рода ми!
Хирата и баща му бяха изумени. Мидори се сви от страх, а баба й скръбно поклати глава. Бащата на Хирата не премълча:
— При цялото ми уважение, почитаеми владетелю Ниу, това е нелепо. Дойдохме с мир, за да обсъдим възможността да сродим двете фамилии чрез сватбата на вашата дъщеря и моя син.
Мидори изпитваше неистово желание да обясни поведението на даймио и да помоли за извинение Хирата и семейството му, но бе твърде уплашена да направи каквото и да е. Само гледаше безпомощно как баща й застина за миг.
— Никога няма да позволя моя дъщеря да се омъжи за издънка на негодник като теб! — изкрещя той на бащата на Хирата. Хората в съседните отделения замлъкнаха и се втренчиха във владетеля Ниу. Изпитото му лице потръпваше, очите му блестяха с омраза. — Ти си един мръсен крадец, подъл предател и гнусен убиец!
Майката На Хирата и капитан Сегоши гледаха шокирани. Бащата на Хирата скочи на крака.
— Как смеете да ме обиждате? — лицето му пламтеше от гняв. — Аз съм човек на честта и няма да търпя подобно унизително отношение от когото и да е. Вземете си думите назад или…
С презрителен кикот владетелят Ниу зашлеви бащата на Хирата по бузата. В следващия миг двамата мъже се хвърлиха един срещу друг и започнаха яростно да се удрят и ритат. Мидори и другите жени се отдръпнаха ужасени от тях. Хирата извика:
— Татко, спри!
Окита изрече умолително:
— Господарю, моля ви, овладейте се! Музикантът на сцената престана да свири, тъй като публиката бе станала на крака, за да наблюдава разправата. Владетелят Ниу скочи на една преграда и извади меча си. Бащата на Хирата също извади оръжие, но куцият му крак не му позволяваше да се качи до противника си. Мъжете сред публиката започнаха да тропат с крака и да крещят:
— Бой! Бой!
Хирата сграбчи баща си и с помощта на Сегоши го издърпа обратно в отделението. Окита се сборичка с владетеля Ниу, опитвайки се да му вземе меча. Публиката ги освирка.