Владетелят Ниу изкрещя:
— Ще те спипам, презрян негоднико!
Окита, запъхтян от усилията да удържи даймио, се обърна към Хирата:
— По-добре тръгвайте!
Докато припряно извеждаше семейството си от театъра, Хирата хвърли бърз поглед към Мидори. Лицето й отразяваше отчаянието, завладяло сърцето й. Тя зарови лице в шепите си и се разрида.
Глава 9
Придружен от детективите Фукида и Маруме, както и от няколко войници, Сано отново пое към Йошивара, този път в дирене на онзи хокан, когото финансовият министър Нита бе споменал като възможен извършител на убийството. Когато пристигнаха, бе късен следобед и Сано с учудване установи, че от последното им посещение кварталът на удоволствията бе претърпял значителна промяна.
Нямаше я потискащата атмосфера. Покривите блестяха, отразявайки лъчите на залязващото слънце, а през портите се стичаха стотици мъже, жадни за удоволствия. Някои носеха подобни на кошници тръстикови шапки, които скриваха лицата им. Сано разпозна в тях самураи, на които законът забраняваше да посещават Йошивара. Улица „Наканочо“ бе осветена от окачените по стрехите ярки фенери. В клетките витрини на публичните домове се предлагаха куртизанки. Посетителите ги гледаха жадно, изпълваха чайните и заливаха магазините, които продаваха сувенири и пътеводители на квартала. Щом влезе в Йошивара с хората си, Сано си представи количеството пари, което щеше да смени притежателите си на сутринта, когато клиентите плащаха неимоверно високите цени, искани от публичните домове за храна, пиене, обслужване и жени.
— Ще се отбием в някоя чайна и ще попитаме къде можем да намерим Фуджио — каза Сано на детективите си. — Сигурно има участие някъде — той не го познаваше лично, но бе виждал този хокан да свири на увеселения и знаеше, че се ползва с репутацията на признат изпълнител.
В този момент по улицата минаха две момчета с отмерена стъпка, като биеха барабани.
— Чуйте невероятния Фуджио, който ще свири тази вечер в къщата на удоволствията „Атами“! — викаха те.
Спестили усилията си да издирват заподозрения, Сано и хората му поеха към „Атами“, която се намираше на „Едочо“ — странична улица, оградена от два реда публични домове. При разположената навътре порта бе поставена ниска масичка. Върху нея бяха сложени три сгънати футона, юрган и кувертюра всички изработени от пъстра коприна.
— Цумиягу но кото — демонстриране богатството и привързаността на покровителя на куртизанката — каза Сано.
Сано се взря в хартиения етикет, прикрепен към юргана, с дата три дни преди убийството и надпис: „Тази завивка е дарена на Такане от почитаемия Нита Монзаемон“.
— В такъв случай финансовият министър е покровител на поне още една куртизанка, освен Глициния — отбеляза детектив Маруме. После посочи кувертюрата. — Доста скъпи неща.
— Може да не е влюбен в Глициния — усъмни се Сано. — Един клиент, привързан към определена жена, прекарва времето си тук само с нея.
— Може да ходи и при други само за да скрие чувствата си към Глициния — предположи Фукида.
— Или висшият старейшина Макино е излъгал — добави Маруме.
Това бе съвсем реална възможност, като се имаше предвид характерът на Макино.
— Ако той ме е излъгал, а Нита ми е казал истината — взе да разсъждава Сано, — тогава министърът няма очевидна причина да отвлече Глициния или да убие владетеля Мицуйоши — а тази сутрин Нита му се струваше съвсем възможен заподозрян. — Маруме сан, провери отношенията на Нита с другите куртизанки и установи дали наистина се задържа наоколо. Чайната за запознанства е добро място за начало.
Тези заведения предлагаха добри условия на клиентите да си избират куртизанки, да си уреждат срещи и да уговарят крайната цена за услугите.
— Фукида сан, потърси свидетели, които са видели Нита в нощта на убийството — нареди Сано. — Трябва да проучим всяка негова стъпка. А аз ще се заема с Фуджио — ако подозренията към Нита отпаднат, той се надяваше истинският виновник да се окаже хокан.
Детективите се поклониха и тръгнаха да изпълняват задачите си. Сано остави войниците отвън и влезе в къщата на удоволствията. Един застанал на портата страж го поздрави.
— Добре дошъл, господарю — посрещна го пазачът.
— Имате ли среща с някоя от нашите дами?
Сано се представи и каза:
— Търся Фуджио.
— Той ще свири в банкетната зала.
Сано пое нататък по коридора към помещението, от което се чуваха гласове и смях. В банкетната зала компания самураи и куртизанки се бяха разположили удобно и си бъбреха. Камуро им сервира печени сардели, солена папрат, яйца от пъдпъдък, варени на пара миди и саке за мъжете. Точно когато Сано се появи на прага, иззад завесата в отсрещния край на помещението се появи още един мъж. В едната си ръка носеше шамисен, а в другата — голямо сгъваемо ветрило. С ритуален жест той затвори ветрилото с рязък звук и всички глави се обърнаха към него.