— Благодаря сърдечно за вашата снизходителност — каза Фуджио.
Групата го посрещна с възторжени викове. Фуджио коленичи, настани шамисена и изсвири няколко тона. Сано го огледа внимателно. Фуджио беше около трийсет и пет годишен, висок и слаб, с особена, вулгарна красота. Имаше дръзки искрящи очи, някак пакостливо изражение и лъскави коси, прибрани в кок на тила му. Носеше традиционното за хокан черно сако върху бежово кимоно.
— С вашето любезно разрешение ще ви изпълня новата си песен: „Тайнственият прилив“ — обяви той.
Зрителите с охота седнаха, готови да слушат. Фуджио засвири весела мелодия и запя с галещ треперлив глас. Песента бе лековата, изпълнена с похотливи послания, така че след края й самураите се разсмяха гръмогласно, а компаньонките им се закикотиха! Сано се усмихна. Похотливите песни бяха специалитет на Фуджио и той ги изпълняваше с лукав хумор. Хокан се поклони и гръмнаха разпалени аплодисменти. После забеляза Сано. От изражението му стана ясно, че го е разпознал, и усмивката му мигом изчезна, изтрита от откровен страх.
— Моля да ме извините.
Остави шамисена си и насред протестите на самураите хукна през закрития със завеса изход. Сано забърза след Фуджио, но същото сториха и куртизанките, които се скупчиха на изхода и закрещяха:
— Върни се!
Докато Сано се промъкна покрай тях и излезе в коридора, Фуджио бе изчезнал през една врата. Сано се втурна навън и се озова на потънала в мрак алея, която минаваше покрай източната стена на Йошивара. Зърна хокана, който тичаше покрай вонящите навеси на тоалетните към края на квартала. Сано хукна след него, като се хлъзгаше по влажните камъни на настилката.
В далечината забеляза няколко жени, скупчени на едно място. Приближи и видя, че бяха заобиколили Фуджио и крещяха:
— Ела с мен, господарю, и аз ще те направя щастлив!
Тази част на Йошивара бе известна под наименованието „Ничоме“ — „Злия поток“. Името произлизаше от една легенда за воин, който бил нападнат от великан човекоядец. Тук куртизанки от низшата класа в отчаяни усилия да привлекат клиенти заговаряха и спираха мъжете, дърпаха ги в мизерни бордеи и ги обслужваха в общи помещения наред с други двойки. Сега те се бяха вкопчили във Фуджио, който крещеше:
— Пуснете ме!
Сано успя да се добере до хокан, сграбчи го за реверите на сакото, дръпна го встрани от жените и го притисна до една стена. Куртизанките се разпръснаха уплашени. Фуджио вдигна ръце, предавайки се.
— Няма защо да ме наранявате, сосакан сама — каза с ослепителната си усмивка, която омайваше толкова негови почитателки. — Каквато работа имате с мен, можем да я уредим без бой.
Сано го пусна, но застана плътно до него, готов да го сграбчи, ако се опиташе да избяга отново.
— Защо хукна, когато ме видя?
— Уплаших се — призна Фуджио смирено.
— Уплаши се, че си издирван за убийството на владетеля Мицуйоши?
— Ами… да — Фуджио се засмя, шегувайки се със своето затруднено положение, макар че Сано усети колко му се искаше да бе успял да избяга. — Ако търсите убиеца, хванали сте не когото трябва — върху изразителното му лице се изписаха смирение и искреност. — Но ще се радвам да помогна с каквото мога.
У Фуджио имаше нещо неустоимо и Сано не можеше да се ядоса на откровените му опити да се измъкне с чар от неприятностите.
— В такъв случай — продължи той — ми кажи какви ти бяха отношенията с владетеля Мицуйоши.
— Той ми беше покровител. Аз свирех и пеех тук за него и приятелите му — хоканът живееше от парите на покровителите си и разчиташе на тях да го препоръчат на нови клиенти. — Както виждате, за мен владетелят Мицуйоши бе по-полезен като жив, отколкото като мъртъв — Фуджио разпери ръце с усмивка. — Затова не само не бих, но и не съм го убил.
Чевръстите и изразителни ръце на Фуджио изобразиха невинност и Сано си спомни приказките за това, как преди време е бил актьор от театър „Кабуки“.
— Но си мразел владетеля Мицуйоши, защото ти е бил съперник в чувствата ти към Глициния — възрази Сано.
— Това беше истина преди много време, когато бях лудо влюбен в нея. Тя ме караше да ревнувам, като флиртуваше със самураи пред очите ми. Само че някой ви разказва много стари истории — снизхождение обагри усмивката му. — Приключих тази връзка миналата година, когато се ожених за дъщерята на собственика на „Великия Миура“. Сега вече изобщо не се интересувам от Глициния.