Историята звучеше правдоподобно, макар че почиваше на съмнителни предположения. Склонен да се включи в играта на този етап, Сано каза:
— Как обясняваш фибата, използвана за убийството на владетеля Мицуйоши? Защо Нита ще избира това оръжие вместо меча си? Или искаш да промениш историята си и да обвиниш за убийството ярите на Глициния, тъй като фибата е нейна?
— Не, не, не — размаха ръце Фуджио. — Момоко не го е извършила. Макар че, ако се съди по това, което чувам, си е подла стара вещица. Знаете ли какво правела, когато бръснела куртизанките? — разпоредбата в Йошивара налагаше всички куртизанки да са с обръснати полови органи. — Изскубвала космите един по един от най-болезнените места.
Той потръпна. Сано също.
— И ако куртизанките се оплачели — продължи Фуджио, — Момоко добавяла фалшиви обвинения към делата им, за да ги държи в бордеите по-дълго. Според мен по-вероятно е да убият самата нея, отколкото тя да убие когото и да било. Сигурно си е изпуснала фибата в стаята на Глициния. А Нита я е използвал за убийството на владетеля Мицуйоши, за да отклони подозренията от себе си и да ги насочи към някой друг — хокан погледна Сано настоятелно. — Както направи и с мен.
— А сега ти му връщаш услугата — каза Сано, обзет от разочарование. Без съмнение както Фуджио, така и финансовият министър се стараеха да се защитят, а това дискредитираше показанията им един срещу друг.
Изведнъж очите на Фуджио припламнаха дяволито.
— Едно лошо деяние заслужава подходяща отплата, винаги съм го казвал — и като се отдръпна от Сано, продължи: — Ще ме арестувате ли, или мога да си ходя? Цяла зала с клиенти ме чакат и ще побеснеят, ако не им свиря.
— Можеш да тръгваш — рече Сано и добави: — Засега.
Проследявайки с поглед как Фуджио се отдалечаваше бързешком, се запита дали хокан му бе предоставил ключа към разрешаването на случая, или го бе измамил. Трудно му беше да си представи Фуджио като убиец. Въпреки това зад маската на обаянието можеше да се крият коварство и убийствена ярост. Ето защо Сано реши, че ще заръча на детективите да следят Фуджио известно време. Почувства се още по-потиснат, след като си даде сметка, че проведените тази вечер разпити, вместо да го приближат към успешното приключване на случая, му бяха отворили още работа. Сега трябваше да издирва свидетели, които да потвърдят или да отрекат историята както на Фуджио, така и на Нита, а и мрежата от лични взаимоотношения, свързани с престъплението, бе станала още по-заплетена.
Кварталът на удоволствията бавно потъваше в здрач; небето на запад искреше в медни отблясъци. Сано вървеше нагоре по пътя, ограден от публични домове, в посока към „Агеячо“. В сгъстяващия се мрак фенерите изглеждаха по-ярки, тълпите — още по-шумни, а музиката — по-игрива. Той забеляза йорики Ямага и група полицейски служители, вероятно дирейки същите факти, от които и той се нуждаеше. Помисли си за Рейко, която бе излязла тази сутрин да търси някакви следи към евентуалното скривалище на Глициния. Надяваше се, че куртизанката е все още жива, защото по всяка вероятност тя бе единственият човек, който можеше да му каже какво се бе случило в онази спалня.
Глава 10
Носачите влязоха в двора на имението на Сано и оставиха паланкина на земята. Рейко слезе от него и се озова в студения здрач. Вратата на къщата се отвори рязко и към нея се втурна ридаещата Мидори.
— Какво се е случило? — Рейко прегърна приятелката си.
— О, Рейко сан, беше ужасно! — хлипайки, Мидори разказа за своята миай и Рейко възкликна ужасена, когато разбра как владетелят Ниу бе обидил бащата на Хирата и как двамата мъже се бяха сбили. — Сега те са врагове — изстена Мидори. — Никога няма да ми позволят да се омъжа за Хирата сан!
Макар и да се опасяваше, че това е истина, Рейко каза:
— Не се отчайвай. Ще помоля съпруга си да поговори с двете семейства и да съдейства за одобряването им.
— О, благодаря ти! — Мидори се усмихна, изтри нос в ръкава си и прегърна Рейко. После сълзите й рукнаха отново. — Прекарах следобеда в имението на баща си. Той продължи да беснее и да крещи как семейството на Хирата сан се опитвало да го унищожи и той трябвало да се сражава с тях. После се заключи в стаята си. Нямах възможност да го помоля да предложи някакво обезщетение на бащата на Хирата или да обмисли повторно възможността за брак — поредно ридание задави Мидори. — А и не съм виждала Хирата сан, откакто излезе от театъра. Никой тук не знае къде е. Защо не идва при мен? Страх ме е, че вече не ме обича!
— Разбира се, че те обича — успокои я Рейко. — Хирата сан ти е верен. Той ще разбере, че поведението на баща ти не е по твоя вина. Сигурно е зает. Сега се усмихни — не искаш да дойде и да те завари такава, нали?