— Когато ми се налага да стоя вкъщи, това ме изнервя — каза Рейко. — Вие как прекарвате времето си?
— Чета поезия. Шия дрехи за Кикуко. Опитвам се да я обучавам по малко на четене и писане. Играем заедно — дълги паузи разделяха изреченията на госпожа Янагисава. — Понякога излизаме и отиваме в някой храм.
— Колко приятно — Рейко си помисли, че животът на госпожа Янагисава е ограничен, скучен и самотен. Вероятно тя не искаше да извежда Кикуко сред хората, които можеха да й се присмеят.
Госпожа Янагисава се взря в Рейко, после отмести поглед, след което отново се втренчи в нея, и така на няколко пъти, като оглеждаше внимателно косите й, фигурата й, дрехите и лицето й. Макар че не откри злоба в тесните очи на госпожа Янагисава, Рейко все повече се напрягаше.
— Съпругът ви споделя ли вашия интерес към поезията? — попита.
— Той е много зает.
Този отговор й подсказа, че дворцовият управител, както и много други съпрузи, почти не обръщаше внимание на жена си, но госпожа Янагисава не направи и най-малък намек, че това не й е по вкуса. Рейко започна да се чувства така, сякаш другата жена с поглед отчупваше късчета от нея, и нямаше никаква идея, как да й засвидетелства внимание. В този момент забеляза, че Кикуко нервно попипва украшенията си за коса.
— Може би на Кикуко чан ще й бъде приятно да си поиграе със сина ми — предположи. — Да я заведем ли в детската стая?
— Би било чудесно — отвърна госпожа Янагисава с тон, в който звучеше безразличие, но въпреки това стана и протегна ръка. — Ела, Кикуко чан.
На път за детската стая минаха покрай кабинета на Сано, този на Рейко и спалнята. Госпожа Янагисава спираше при всяка от тях, за да надникне вътре, като всеки път лицето й оставаше безизразно, а погледът й — втренчен. Кикуко имитираше позата на майка си, от което неудобството на Рейко се засили. Поведението им бе някак натрапчиво, но тя не посмя да реагира. Със значително облекчение ги въведе в детската стая. Там Масахиро бе развалил къщичката си от кубчета и бе започнал да строи нова под грижовния поглед на Охана.
— Масахиро чан — каза Рейко. — Виж кой е тук.
Щом видя Кикуко, той се засмя щастливо. Момиченцето се усмихна. Пусна ръката на майка си и забърза към Масахиро. Коленичи до него и кубчетата му. Охана се поклони на госпожа Янагисава, която я изгледа за момент, след което престана да й обръща внимание.
— Аз прави — каза Кикуко, докато събираше кубчетата в безформена камара.
— Не — каза Масахиро. — Виж, ето така.
Той й показа как да построи стена, и двамата започнаха да работят заедно. Кикуко, хрисима и непохватна, захапа едно кубче. Госпожа Янагисава безстрастно наблюдаваше играта без промяна в изражението, но Рейко се страхуваше, че очебийната разлика между децата им ще разстрои гостенката й.
— Масахиро чан, защо не покажеш на Кикуко чан и други играчки?
Малкото момче отиде до един шкаф и извади от него дървени животни и войници. Кикуко се зае да ги разглежда едно по едно с жив интерес. Госпожа Янагисава коленичи, очевидно доволна да наблюдава децата, и Рейко си отдъхна с облекчение, че е освободена от задължението да води разговор и че не е център на внимание за гостите. Скоро децата започнаха да се търкалят и да се боричкат. Сега възрастта и силата бяха предимство за Кикуко. Тя вдигна Масахиро и се завъртя с него, а той крещеше, изпаднал в радостно въодушевление, при което суровото изражение на госпожа Янагисава се разведри от лека усмивка.
Така премина един приятен час, след който госпожа Янагисава каза:
— Опасявам се, че злоупотребихме с гостоприемството ви. Кикуко чан, време е да се прибираме у дома.
Малкото момиче стана послушно от пода, където двамата с Масахиро се претъркулваха през глава.
— Довиждане — каза му тя.
Рейко изпрати гостите си до вратата. Госпожа Янагисава си сложи сандалите и наметалото, след което помогна на Кикуко да се облече.
— Горещо благодаря за гостоприемството — каза тя, като се поклони.
— Присъствието ви бе чест за мен — отвърна Рейко също с поклон, докато си мислеше, че госпожа Янагисава изглежда все тъй сдържана, далечна и неразбираема, както при запознанството им.
— Може би някой път ще доведете сина си да ни види с Кикуко чан — каза госпожа Янагисава.