— Непременно — макар че Рейко продължаваше да има съмнения, дали бе благоразумно да се сближава със съпругата на дворцовия управител, вежливостта изискваше да се съгласи.
— Дните често са дълги и тягостни, когато човек е сам, а вашата компания е толкова весела. Трябва да ви благодаря за сърдечното отношение.
Паузите, с които говореше госпожа Янагисава, удължиха ритуала по сбогуването. Рейко усети внезапна умора и изпита желание да остане сама, но изчака търпеливо.
Госпожа Янагисава продължи:
— Тази история със смъртта на владетеля Мицуйоши… Моля, извинете ме за прямотата, когато ви казвам, че зная за сътрудничеството ви със съпруга ви относно разследванията му, както и за опасността, която понастоящем заплашва и двама ви — тя извърна встрани лице и сниши глас: — Ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви съдействам в диренията.
— Ценим високо вашето благородство — Рейко едва съумя да скрие изненадата си: по нищо не личеше, че жената на дворцовия управител ще й предложи помощ в разследването. — Хиляди благодарности.
Докато седеше на прага и изпращаше с поглед гостите, които се качваха в паланкина си, тя се питаше дали една жена, като съпругата на дворцовия управител, уединена в дома си, с неколцина приятелки и без особен талант да разговаря с другите може да предостави някаква действително ценна информация. После въздъхна и се върна в детската стая. Седна да погледа как Масахиро си играе и да чака да се прибере Сано.
Глава 11
Окъснели посетители се редяха на опашка при портите на Йошивара, а през мрака откъм вътрешността на квартала на удоволствията долитаха музика и смях. По улиците тържествено се движеше дълга процесия. Начело на колоната вървяха носачи на фенери, след тях пристъпваше свенлива девойка, пременена в пищно кимоно; следваха я прислужници и огромна тълпа зрители, изгарящи от нетърпение да видят как младата куртизанка ще направи своя дебют. Още любопитни хора точеха врат от балконите всеки път, когато тя спираше при поредната чайна, за да предложи услугите си. Но Хирата почти не им обръщаше внимание. Той вървеше надолу по „Наканочо“, обзет от тежки мисли. След провала на миай бе съпроводил родителите си до дома им в района на хатамото, на север от крепостта Едо. Бе опитал да говори с тях за случилото се в театъра и да ги убеди да му разрешат брак с Мидори въпреки сцената, но те бяха непреклонни.
— Владетелят Ниу е зло чудовище — бе казал баща му. — Никога повече не ми споменавай за него, нито за когото и да било, свързан с него.
Майката на Хирата бе свела глава в знак на съгласие.
— Ти изгуби твърде много време за тази глупава любовна история — рече баща му. — Върни се на работа и забрави това момиче.
Невъзможността да сключат брак само му бе показала колко много обичаше Мидори. Но въпреки че копнееше да я види и никак не му се щеше да остави нещата така, все пак реши да се върне към разследването на убийството. Чувстваше, че днес вече достатъчно дълго бе пренебрегвал задълженията си, а не трябваше да разочарова Сано.
Когато отиде обаче в крепостта Едо, не откри нито Сано, нито когото и да било от детективите, които работеха по случая. Не знаеше какво бяха научили в негово отсъствие, нито с какво да се заеме. Почувства се изоставен и виновен и се отправи към Йошивара с надеждата да навакса в разследването. Кварталът на удоволствията бе място, където се събираха всякакви хора не само от цяло Едо, но и от по-отдалечени райони, и по тази причина представляваше златна мина за информация, към която Хирата често бе прибягвал по време на работата си като дошин. Сега крачеше по „Наканочо“ в дирене на познати, които бяха откликвали на нуждата му от сведения.
От една чайна се разнесе гръмко барабанене. Хирата надникна изпод завесата, която закриваше входа, и видя група мъже, които седяха в кръг и пляскаха в ритъм. В средата три млади жени, облечени в еднакви червени кимона, се виеха и кършеха ръце в прелъстителен танц. Напрегнатите усмивки и непохватните им движения му подсказаха, че не са куртизанки. Те бяха одорико — момичета от село, чиято цел бе да се омъжат за богати мъже или да бъдат наети за домашни развлечения. В задната част на публиката Хирата забеляза своя стара познайница — жена на възраст, която си пъхаше носа навсякъде из Йошивара. Той влезе в чайната и я поздрави, коленичейки до нея:
— Здравей, Нобуко сан.
Тя извърна към него простоватото си, но приятно лице.
— Колко се радвам, че ви виждам отново — тя показа щърба усмивка.
— Какво те води насам? — Хирата направи жест към танцуващите момичета. — Още дъщери, които трябва да омъжваш?