— Така е — призна Нобуко с мрачна въздишка. — Защо ме проклеха с тия пет дъщери? Ако не се омъжат скоро, всички ще умрем от глад — после, обзета от надежда, се осмели да попита: — Да ви трябва съпруга?
— Не, благодаря. Но виж, помощта ти ще ми е от полза — Хирата й обясни, че разследва убийството на владетеля Мицуйоши. — Какво си чувала?
Макар че обикновено с охота разказваше някоя и друга клюка, този път Нобуко се поколеба. Вдигна едно ветрило, за да закрие устата си, и прошепна в ухото му:
— Говорят, че владетелят Мицуйоши дължал пари на кого ли не в Йошивара, тъй като семейството му орязало парите му за харчлък. Но никой не смеел да му откаже да го обслужи, макар че все не си плащал.
Тъй като е от клана Токугава и наследник на шогуна, помисли си Хирата. Възможно ли бе Мицуйоши да е бил убит от някой разгневен собственик, решил да го накаже и да сложи край на вечната му вересия?
— Някой да му има зъб? — попита Хирата.
Нобуко се извърна и впери поглед в танцуващите си дъщери.
— Вече ви казах твърде много.
Очевидно не искаше да замесва собствениците на заведенията, където танцуваха дъщерите й. И макар че Хирата с радост прие тази нова диря, сърцето му се сви, тъй като, решеше ли да тръгне по нея, тя щеше да го изведе на твърде опасна територия. Шогунът бе забранил на Сано да разследва владетеля Мицуйоши и в този смисъл издирването на враговете на убития щеше да представлява неподчинение. За съжаление с вързани ръце заради заповедта на шогуна, Хирата благодари на Нобуко и напусна чайната.
През тълпата отвън се промъкваше мъж, стиснал в едната ръка кофа, пълна с бурканчета и платнени торбички, а в другата — дървена тояга. На върха на тоягата имаше окачено звънче, което подрънкваше при всяка негова крачка. Главата му бе плешива, а погледът му — пуст и незрящ.
— Йоши сан — извика Хирата. — Не е ли малко късно за миене на коса? Всички куртизанки вече трябва да са облечени.
Слепецът мияч се спря и познатият глас разведри лицето му.
— А-а, това сте вие, Хирата сан. Бях тръгнал към къщи. Мога ли да ви помогна с нещо?
Хирата знаеше, че Йоши е посветен в много тайни, тъй като работеше в самите публични домове. Куртизанките, изглежда, смятаха, че слепотата е като глухотата, и спокойно си говореха пред него. Когато Хирата го попита за някакви слухове около убийството, слепецът отвърна предпазливо също като Нобуко.
— Някакво младо конте си е спечелило лоша слава сред клиентките ми — той избягваше името на Мицуйоши и се предпазваше от обвинения в предателско злословие. — Обещава на някоя куртизанка, ако му задоволи желанията, да я освободи и да я отведе в дома си като своя съпруга. Старае се тя, прави какво ли не, пък той, като й се насити, я зарязва.
Хирата се запита дали Мицуйоши не бе измамил по този начин и Глициния. Възможно ли бе тя да го е убила като отмъщение за непочтеността му?
— Познавам таю, които трябва да прекарат още години в Йошивара, защото са отказвали на други клиенти, за да го обслужват него — добави Йоши.
— Дай ми имената им — каза Хирата и мушна няколко монети в ръката на слепеца.
— Благодаря ви, господарю. Ако ги знаете — Колумбина, Такао и Качо.
— А Глициния?
— За нея не знам, господарю.
Йоши пое нататък, а звънчето продължи да отмерва крачките му. Хирата си купи оризови кнедли от един уличен продавач и се облегна на близката стена. Хапваше и наблюдаваше как разни пияници флиртуват с куртизанките, които седяха в стъклените клетки. Реши да прехвърли наум онова, което бе научил току-що. Бе добавил още трима заподозрени, а докато обиколеше квартала, може би щеше да открие и още; но забраната на шогуна му се струваше като защитна стена около убиеца. Трябваше да намери друг път към истината.
Край него профуча здравеняк в черно наметало и шапка от плетена ракита. По петите го следваше по-млад мъж, слаб и дребен, но жилав, със свадливо изражение.
— Махай се, измет! — изкрещя едрият през рамо.
— Има само един начин да се отървеш от мен — извика в отговор другият.
Хирата разпозна в преследвача Следящия кон — събирач на дългове, нает да издирва хората, дължащи пари в Йошивара, и да ги преследва ден и нощ, докато не си платят. В него той разпозна своя стар познайник Горобей.
Следящия кон хвана длъжника, който се обърна и размаха юмруци. Докато двамата се боричкаха, около тях се събраха минувачи, които взеха да ги насъскват. Решен да предотврати уличната разпра, Хирата разтърва биещите се. Длъжникът избяга и се скри в тълпата, а Горобей се изправи срещу Хирата.
— Остави го да избяга! — възкликна той, издал напред челюст в едва сдържан гняв. — Току-що си загубих комисионата — после, щом разпозна Хирата, върху лицето му се изписа смущение. — А-а, това сте вие. Какво искате от мен? Нищо нередно не съм сторил.