— Този път може би не — преди време Хирата бе задържал Горобей заради страничната му дейност — продажба на крадени стоки. Горобей имаше навика да носи у себе си дребни вещи, в случай че срещнеше клиент. Сега Хирата забеляза неестествена издутина на кръста му, прикрита с връхната му дреха, и протегна ръка към него.
— Какво имаш там?
Горобей отскочи назад.
— Нищо. Просто съм напълнял — нормално за напредналата ми възраст.
— Я го дай тук — Хирата дръпна палтото на Горобей и от вътре изпадна позлатена статуетка на Буда. — О-хо, или току-що роди един Буда, или не си се отказал от старите си номера.
— Купил съм я и съм платил за нея с пари, изкарани с пот на чело — възкликна Следящия кон, вдигна статуетката и я избърса в ръкава си.
— Много убедителна история. Задържан си!
В очите на Горобей проблесна паника.
— Не може ли този път да ме пуснете?
Хирата всъщност не се интересуваше от дребни кражби, нито държеше да арестува Горобей. Освен дългове Следящия кон събираше и друго — информация, до която се добираше, бродейки из града.
— Зависи от теб — отвърна Хирата.
Горобей придоби лукаво изражение.
— Мога да ви предложа нещо, което ви е по-необходимо от жалката ми особа.
— Нима?
— Господарят ви иска да намери човека, убил наследника на шогуна, нали?
— И какво от това? — Хирата се престори на безразличен, но сърцето му заби учестено.
Горобей издаде напред челюст и придоби мъдър вид. Заговори приглушено, за да не го чуят минаващите покрай тях.
— Може и да ви кажа нещо по този въпрос.
— Давай тогава — подкани го Хирата, — преди да съм те пратил в затвора.
Горобей протегна длан и каза:
— Човек трябва да живее от нещо.
Ама че нахалник, не стига, че получава свободата си, ами очаква и възнаграждение!
— Е, аз трябва да браня закона — Хирата сложи ръка върху дръжката на меча си. — Тръгвай.
— Чакайте! Онова, с което разполагам, е толкова добро, че с радост ще платите цената му — добави Горобей хитро. — А пък ако не искате, обзалагам се, че полицейският началник Хошина ще го стори с готовност.
Хирата въздъхна тежко. Очевидно Горобей знаеше за съперничеството между Сано и Хошина. Ако не платеше, Хошина с охота би купил информация, която би му помогнала да разреши случая преди Сано. Хирата не можеше да позволи това да се случи. Нито пък искаше да напусне Йошивара с празни ръце.
— Добре — съгласи се неохотно.
Те свиха в една уличка зад някаква готварница, в която над димящи тенджери се суетяха мъже, приготвяйки храна за бордеите. Наоколо се носеше дим, наситен с мирис на чесън и печена риба. Хирата и Горобей взеха да се пазарят за цената. Следящия кон настояваше да му се плати в брой предварително. Хирата прие от немай-къде и няколко монети смениха притежателите си. Горобей взе да рови в палтото си и накрая измъкна пачка листа, които му подаде. Хирата огледа придобивката си на мъждивата светлина от готварницата — листа от фина бяла оризова хартия, изписани с черни йероглифи и сгънати на две. Когато ги отгърна, видя, че ръбовете им са нащърбени, сякаш са били откъснати от корица. На най-горния лист се виждаше мазно петно.
— Един просяк, мой познат, ги намерил на сутринта след убийството — обясни Горобей, — докато ровел за храна в кофите за боклук зад „Овария“.
Хирата зачете началото на страница най-отгоре.
Животът в Йошивара може да бъде такава скука. Макар че съм Глициния, любимката на квартала, ден след ден виждам едни и същи хора и върша едни и същи неща. Но снощи се случи нещо интересно.
Тръпка на вълнение прониза Хирата. Това бе лист от липсващия дневник на Глициния.
Глава 12
Животът в Йошивара може да бъде такава скука. Макар че съм Глициния, любимката на квартала, ден след ден виждам едни и същи хора и върша едни и същи неща. Но снощи се случи нещо интересно.
Бях на едно увеселение, играех карти с гостите, чувствах се уморена и исках просто да си легна, когато почувствах, че някой ме наблюдава. Вдигнах поглед и видях, че на прага стои някакъв мъж. Беше толкова красив, че сърцето ми заблъска в гърдите. Вперих поглед в него. Той ми отвърна с лека усмивка. Извърнах се, защото се засрамих, че непознатият бе видял какво изпитвам. Но аз разбирам кога един мъж ме желае, и бях сигурна, че този е един от тях. И макар че продължих да играя, чаках той да се приближи.