— Кой е онзи мъж при вратата? — прошепнах към една от другите куртизанки. — Какъв мъж? — попита тя.
Когато отново вдигнах поглед, той беше изчезнал.
От онази нощ насам го виждам често. Преди три дни стоеше на един балкон и ме наблюдаваше как се отправям към агея. Преди два дни се появи на друго увеселение, където забавлявах гостите. Вчера, докато се обличах в стаята си, погледнах през прозореца и го видях да крачи по улицата пред къщата. Но всеки път щом го видех, той изчезваше! Изобщо не ме е заговарял. Изглежда, никой не го познава, макар че съм питала кого ли не. Какво означава това странно поведение от негова страна? Страхувам се от него, но не по-малко силно е желанието ми да разбера кой е, и да го опозная. Аз, която съм срещала толкова много мъже и никога не съм се вълнувала за когото и да е от тях!
Днес с моята ярите бях на пазара и точно купувах разни неща, когато усетих, че той е някъде наблизо. Вместо да се озърна, за да го открия, се обърнах и бързо се отдалечих между сергиите. Чух го, че ни и следва, но не се обърнах. Спрях едва когато стигнах уличката при задната стена. Обърнах се. И той стоеше там, тъй красив и силен, с такава тайнствена усмивка.
— Кой сте вие? — попитах, уплашена и останала без дъх. — Защо правите това?
— Аз съм Пастирът — отвърна той със странен акцент. — А ти си Тъкачката. Днес най-накрая двамата се срещаме при Небесната река.
Той намекваше за легендата, в която се разказва за две съзвездия, които се влюбват едно в друго. Те се пресичат веднъж годишно през есента. Е, чувала съм много поетични слова от мъже, включително тази легенда. Обикновено просто се смея вътрешно, защото всички те звучат тъй глупаво. Но в този имаше нещо, от което краката ми омекваха, а сърцето ми забиваше лудо. Стояхме там, вперили погледи един в друг. После чух ярите да ме вика.
— Трябва да тръгвам — рекох.
Той кимна, поклони се и се отдалечи. Но аз вече бях влюбена.
Той е от Хокайдо, идва от далечния север и затова говорът му е тъй особен. Няма да напиша името му, защото някой може да прочете тези страници, а аз предпочитам да запазя тайната единствено за себе си, доколкото е възможно. Не желая всякакви клюкари в Йошивара да дрънкат за нас. От онзи ден при стената двамата се срещаме често, винаги тайно, защото той няма пари, за да плати за мен в агея. Аз се измъквам тайно от увеселения и отивам на същата уличка. Той ме чака там. Понякога, щом клиентите ми заспят, слизам безшумно долу и го пускам през задната врата. Правим любов зад преградата в моята стая, като внимаваме да сме тихи, за да не събудим клиента ми.
Вчера, след като свърших, двамата лежахме заедно на лунната светлина и той прошепна:
— Когато в Хокайдо настъпи зима, снегът се трупа на огромни преспи, които почти скриват къщите.
Той прокара ръка по бедрото ми.
— Тялото ти е бяло, чисто и красиво като тези снежни преспи. Ще ми се да можех да ти ги покажа. Какво ще кажеш да видиш Хокайдо?
Сърцето ми се изпълни с радост, защото знаех, че ме кани да замина с него.
— В Хокайдо ще бъдеш моя съпруга — каза той. — Никога повече няма да се върнеш в това място на срам и страдание.
— Но ти не можеш да си позволиш да откупиш свободата ми — рекох аз. — А от Йошивара не може да се избяга.
— Любовта ще намери изход — каза той и се усмихна.
Тази вечер настъпва решителният миг. Планът ни е готов. Аз ще сложа приспивателно във виното на владетеля Мицуйоши. След като заспи, ще изляза скришом навън при моя любим. Ще избягаме от Йошивара — завинаги! Знам, че това е опасно начинание. Но той е умен. Има приятели, които ще ни помогнат. Един човек, собственик на чайна в Суруга, ще ни приюти, докато си купя нови дрехи, а любимият намери пари и провизии за пътуването. Ако се окаже, че чайната не е достатъчно безопасна, има една гостилничка във Фукагава, където ще ни приемат. Но няма да оставаме дълго край Едо. Скоро ще поемем по северния главен път към снеговете на Хокайдо. Тръпна от вълнение.
Как да понеса чакането през дългите часове до нощта, когато моят любим ще дойде да ме вземе? О-о, свобода!
Откъсът от дневника лежеше на бюрото в кабинета на Сано, където той, Рейко и Хирата го бяха оставили, след като прочетоха историята на Глициния. Тримата седяха безмълвни и се гледаха в очакване.
— Това може да се окаже ключът към откриването на Глициния и разрешаването на случая — заяви Сано, изпълнен с надежда, но и с предпазливост.
— Точно когато ни е най-необходимо — отбеляза Хирата.
Същата нощ Сано се бе върнал късно от Йошивара и бе заварил Рейко, която го чакаше. Хирата бе пристигнал малко след това и тримата бяха обсъдили резултатите от своите разследвания, които бяха стигнали до задънена улица. Сано бе разпитал собственика и работещите в „Овария“ и те бяха потвърдили версията на Фуджио, че е напуснал увеселението само за момент — не достатъчно дълго, за да се качи горе, да намушка владетеля Мицуйоши и да отвлече Глициния. Детектив Фукида бе открил свидетели, видели финансовия министър Нита на улица в Йошивара, но никой, освен Фуджио не твърдеше, че се е намирал в близост до „Овария“, след като е напуснал веселбата. Детектив Маруме бе установил, че освен на Глициния Нита е покровител и на още няколко куртизанки. Сано бе претърсил дома на Фуджио в Имадо, но усилията му се бяха оказали напразни. Двамата с Хирата с неохота се съгласиха, че не могат да проследят дирите, водещи към враговете на владетеля Мицуйоши, без да си навлекат гнева на шогуна. И тъй като и усилията на Рейко се бяха оказали безрезултатни, намерената част от дневника си бе късмет.