— Но тя е куртизанка — възрази Рейко — и би трябвало да знае, че ако избяга, господарят й ще я търси — собствениците на публични домове наемаха хора, които да издирват бегълките, и добавяха цената на услугата към дълга на заловените. — Защо й е да оставя следи, къде възнамерява да замине? Защо не е взела дневника със себе си или не го е изгорила?
— Дневникът може да е подправен с подвеждащи подробности около любовника й и плановете й; може да го е оставила на улицата, за да заблуди онези, които решат да я търсят — предположи Рейко.
Хирата се опита да защити находката си:
— Може да е смятала, че никой няма да е чак толкова загрижен да я върне, че да реши да търси дневника й.
— Вероятно наистина щеше да е така, ако владетелят Мицуйоши не бе убит в стаята й — Сано се хвана за тази линия на разсъждения, докато стигна до мисъл, която го разтревожи. — Ами ако тя не знае, че той е убит? Това би обяснило защо така небрежно е захвърлила страниците — ако изобщо го е сторила. Може вече да е била извън Йошивара, когато Мицуйоши е бил намушкан. Със сигурност в дневника няма нищо, което да говори, че тя е била свидетел на убийството.
Рейко и Хирата мълчаха мрачно, което потвърждаваше възможността той да е прав.
Сано вдигна страниците и после ги пусна обратно.
— В такъв случай няма да са ни от полза, дори и да са истински, защото и да намерим Глициния, това няма да ни помогне да открием убиеца.
В къщата бе толкова тихо, че се чуваше как въглените в мангала пукат и се разпадат на пепел. Пламъчето на фенера потрепна заради намаляващото масло. Но Сано искаше да продължат с разсъжденията.
— Все пак смятам, че по някакъв начин Глициния е свързана с убийството и знае нещо, което е важно за разследването ни — каза той. — Дневникът може да бъде достоверна следа към местонахождението й. Хирата сан, искам утре да провериш чайните в Суруга и гостилниците във Фукагава. Освен това изпрати уведомление до всички районни отговорници из цяло Едо и им нареди да докладват за всеки пришълец от Хокайдо, забелязан наоколо. Аз ще пратя отряди до северния главен път да търсят пътуваща двойка, в случай че Глициния и любовникът й вече са напуснали града.
— Да проверя ли дали някоя от жените, които познавам, не е чувала нещо за таен любовник на Глициния от Хокайдо? — попита Рейко. Тя изглеждаше сдържана заради неуспеха си през този ден и нямаше търпение да получи втора възможност.
— Добра идея — съгласи се Сано. — Любовникът е потенциален свидетел и името му, дори само описанието му, би ни помогнало да открием него и Глициния.
Рейко кимна и се усмихна с признателност.
— Ще запазим страниците в тайна — обяви Сано. — Полицейският началник Хошина претърсва всяка педя земя след мен, като разпитва същите хора, с които вече съм говорил. Дневникът е важна улика, само че той няма да се добере до нея — стана и добави мрачно в заключение: — Може да се окаже, че това е единствената ни възможност да го изпреварим в разрешаването на случая, преди да ни е попречил.
Глава 13
Имението на дворцовия управител Янагисава бе изолирано в отделен двор на замъка Едо горе на хълма и близо до двореца. Тази крепост в крепостта бе оградена от висок каменен зид, върху който стърчаха шипове, за да се обезсърчават нарушителите. Внушителната постройка представляваше лабиринт от свързани помежду си крила с бараки за войниците около жилищата на главните васали. В средата бяха личните покои на дворцовия управител.
Полицейският началник Хошина стоеше на прага на спалнята. Вратата очертаваше в рамка вътрешността на помещението, както и Янагисава, който се бе излегнал върху възглавници, а светлината на фенерите служеше за фон на елегантния му профил. В коприненото си кимоно, панталони и туника, подредени в неподвижни блестящи дипли, той изглеждаше като съвършена художествена композиция. Потънал в размисъл, Янагисава сякаш не бе усетил пристигането на Хошина. Но Хошина бе сигурен че дворцовият управител бе чул предупредителния сигнал, издаден от пътеката на славея — под със специална настилка, от която се носеше високо цвърчене, предизвикано от тежестта на приближаващи стъпки. Освен това Янагисава знаеше отлично чия поява бе оповестила системата за защита, тъй като Хошина бе единственият човек, който бе приеман с охота в тази спалня.
Но от убийството на владетеля Мицуйоши отношенията им бяха обтегнати и Хошина се поколеба, като се питаше дали бе уместно да прекъсва размишленията на своя господар.