В този миг Янагисава поднесе към устните си сребърна лула, издиша дима и се обърна към Хошина. Щом погледите им се срещнаха, Хошина усети как сърцето му заби учестено, а сетивата му се изостриха както всеки път, когато се намираше в присъствието на Янагисава, дори и след двете години, прекарани заедно. Но покоят, който дворцовият управител излъчваше, бе някак отвлечен; той просто направи знак на Хошина да влезе.
— Търсих ви по-рано — Хошина коленичи до Янагисава.
— Имах работа.
Фактът, че не му каза нищо повече, го обезпокои. Макар и да приемаше, че за разлика от самия него дворцовият управител не му дължеше никакви обяснения, Хошина често чувстваше, че трудно понася това положение на подчиненост. Страстната му любов към Янагисава само уязвяваше още повече гордостта му и усилваше болката, която му причиняваше студеният поздрав на дворцовия управител. Въпреки това, нетърпелив да угоди на своя господар, продължи:
— Прекарах деня в разследване на убийството и попаднах на някои интересни факти. Финансовият министър Нита спомена като евентуален извършител хокана Фуджио. За нещастие Сано се добра до него преди мен. Но онова, което сосакан сама не знае, е, че един от моите шпиони — една прислужничка в „Овария“ — е видяла Фуджио на стълбите точно преди да сигнализират за убийството. Тя е запазила информацията само за мен.
Дворцовият управител кимна, сякаш това не го вълнуваше, а изражението му бе непроницаемо. Във връзката им Янагисава бе щедър и с готовност делеше парите, властта и леглото си с него; но от време на време ставаше мълчалив и затворен. Хошина никога не знаеше кога го обземаше подобно настроение или каква бе причината за него. Подозираше, че любовникът му бе възприел това поведение, за да го държи на разстояние, защото мъж като Янагисава — тъй властен и в същото време тъй несигурен — не допускаше никого твърде близо до себе си.
— Сано не разполага и с фактите за финансовия министър Нита и придружителката на Глициния, които са установили други мои агенти — Хошина усети, че започва да говори по-високо, сякаш за да преодолее разстоянието между себе си и Янагисава. — Когато е напуснал Йошивара в нощта на убийството, Нита не си е отишъл направо вкъщи. Яздил е известно време заедно с антуража си, след което се е върнал сам в квартала на удоволствията и е подкупил стражите, за да го пуснат отново. Хирата ги е разпитвал, но те не са му го казали, защото той ги е питал дали са пуснали Нита да излезе, а и аз им плащам. Напълно възможно е Нита да се е промъкнал незабелязано в „Овария“ и да е намушкал владетеля Мицуйоши.
Без да каже каквото и да било, Янагисава гледаше втренчено в празното пространство и пушеше лулата си. Хошина се запита дали това настроение означаваше, че връзката им вече изпълва дворцовия управител с досада. Нима му предстоеше да се превърне в един от многобройните отхвърлени любовници на Янагисава? Усети, че го връхлита отчаяние, тъй като кариерата му, както и щастието му изцяло зависеха от Янагисава.
— Освен това владетелят Мицуйоши е флиртувал и с ярите — давайки си сметка, че започва нервно да стяга и да отпуска мускули, Хошина положи усилие да се успокои. — Изглежда, е предложил да вземе Момоко за своя наложница. Обичал е да си играе с хората, но старата глупачка го е взела на сериозно и когато е разбрала, че само се е шегувал, направо е побесняла. Така че тя го е познавала и е имала достатъчно основание да желае смъртта му, което противоречи на онова, което каза по-рано.
— Значи разполагаш с уличаващи доказателства и за тримата заподозрени — обобщи Янагисава. — Това превръща всеки от тях еднакво възможен извършител. Следователно не си по-близо до разрешаването на случая от вчера.
Похвалата от неговия любим неизменно въодушевяваше Хошина; подобна критика бе истинско мъчение. Той впери поглед в Янагисава и желанието му бе обагрено от неприязън, тъй като сексуалната им връзка предоставяше на Янагисава още по-голяма власт над него.
— Рано или късно намерените от мен улики ще станат достатъчно, за да посочат кой е убиецът — защити се Хошина. — Не проявявате ли интерес?
— Проявявам точно толкова интерес, колкото случаят заслужава.
— Какво трябва да означава това? — Хошина бе жегнат от безразличието на своя любовник. Времето, в което двамата често споделяха личните си вълнения, изглеждаше безвъзвратно отминало. Янагисава съвсем преднамерено отблъскваше Хошина. — Искате да ми кажете, че убийството на наследника на шогуна не ви интересува ли? Че ви е все едно дали убиецът ще бъде заловен? След като цели два дни непрестанно диря улики и очевидци?