— Май че ярите. Казва се Момоко — мъжът продължи да бърбори, изгарящ от желание да угоди.
— Да я доведа ли, господарю?
Ярите бе жена от бордеите, обикновено бивша проститутка, наета да служи като наставница на куртизанките — тя обучава новите момичета на изкуството да доставят удоволствие на мъжете, грижи се подопечните й да се държат подобаващо и урежда срещи между таю и видни клиенти.
— Ще се срещна с нея веднага щом приключа тук — каза Сано, като си даваше сметка, че Хошина не пропуска нито дума от разговора им. Полицейският началник бе опитен детектив, но с радост се възползваше от фактите, установени от други. — Някой друг влизал ли е в тази стая през нощта?
— Не, доколкото знам, господарю.
Но ако Глициния бе успяла да напусне къщата незабелязано, защо някой друг да не е могъл да влезе тайно и да извърши убийство? Сано дръпна платното върху трупа и се изправи.
— Кой намери тялото и кога?
— Момоко — отвърна собственикът. — Малко след полунощ. Дотича на долния етаж, пищейки, че владетелят Мицуйоши е убит.
Още една причина да разпита ярите, каза си Сано. Може да е забелязала нещо важно, а и в някои случаи на убийство открилият престъплението впоследствие се оказва действителният извършител. Той се приведе, за да прегледа дрехите на пода — мъжка туника, панталони и кимоно, най-вероятно собственост на жертвата, както и женска атлазена роба с цвят на слонова кост. Усети меката материя под пръстите си и разпозна аромата на мускусен парфюм. Насили се да изтласка от съзнанието си спомените за миговете, прекарани с Глициния, и се отправи към тоалетката зад паравана. Върху масичката имаше гребен, четка, бурканчета с пудра и руж. На пода до нея видя червен копринен шал и няколко дълги черни косъма.
Сано се обърна към Хошина:
— Какви действия сте предприели, за да откриете Глициния?
— Пратил съм хора да претърсят квартала, пътищата и околността — отвърна Хошина. — Ако е някъде там, ще я намеря.
Преди теб, бе скритият намек. И можеше наистина да успее, защото имаше преднина. Сано си даде сметка, че трябва да открие Глициния колкото се може по-бързо, при това пръв; опасяваше се, че Хошина ще й причини зло, преди да успеят да докажат вината или невинността й.
— Глициния често ли забавляваше клиенти тук? — обърна се той към собственика.
— О, да, господарю.
Тогава би трябвало да има някакви лични вещи, а не само комплект завивки за една нощ, каквито си носеха куртизанките вкъщи, които използваха рядко.
— Къде е нейната камуро? — попита Сано.
— В кухнята, господарю.
— Моля, доведете я.
Собственикът излезе и почти веднага се върна с момиче на около единайсет години. Мъничка и крехка, тя имаше овално лице, гримирано с бяла оризова пудра и червен руж, и тънки прави коси. Носеше традиционното за положението й кимоно на борови клонки.
— Това е Чидори чан10 — обясни собственикът на Сано и се обърна към камуро: — Господарят иска да говори с теб.
Уплашеният поглед на Чидори пробяга из стаята и после се впи в пода. Тя се поклони непохватно.
— Не се страхувай — успокои я Сано. — Искам просто заедно да огледаме вещите на Глициния.
Чидори кимна, но Сано забеляза, че трепери. Изпита жал към нея: тя бе пленничка на Йошивара, обречена да води живот на сексуална робиня. Възможно бе някой ден да привлече вниманието на богат покровител, който да откупи свободата й, но със същата вероятност можеше да завърши като просякиня на улицата — обичайната съдба на много куртизанки, преминали възрастта за прелъстяване на клиенти. Сано отведе внимателно Чидори до шкафа, където двамата огледаха подредените по рафтовете одежди и чифтове сандали. Облегнат на стената, Хошина ги наблюдаваше съсредоточено.
— Нещо липсва ли? — обърна се Сано към Чидори.
— Дрехата, която Глициния носеше снощи — Чидори събра смелост да вдигне поглед към Сано — изглежда усети, че няма да й причини зло — и продължи по-смело: — Беше облечена в черно кимоно на лилави цветове на глициния и зелени виещи се клонки.
Тази ярка одежда щеше да помогне в издирването й, каза си Сано и съзря подобна мисъл, изписана върху лицето на Хошина. Отвориха и другите отделения на шкафа, в които Сано видя завивки, принадлежности за баня, сервиз за чай, кана и чашки за саке, кутия с принадлежности за писане — четки, мастилница и бурканче за вода. В едно от чекмеджетата имаше украшения за коса — фиби, прикрепени върху гребени, копринени цветя, панделки. Чидори заяви, че всички вещи са си на мястото, както си ги спомняше от момента, в който бе подредила шкафа предишния ден. Това нейно твърдение накара Сано да й постави една последна задача.
10
Суфикс в японския език, който се добавя след личното име за образуване на умалителни и галени имена — Б.пр.