— Били са нужни няколко мига, за да се качи някой от гуляя горе и да промуши владетеля Мицуйоши, особено ако наистина е бил в несвяст — Сано описа мястото на престъплението. — Ще трябва да разследваме всички гости.
За щастие хората в Йошивара представляваха малка общност със слабост към клюките, тъй че, ако владетелят Мицуйоши е бил във вражда с някого, това е нямало да остане скрито задълго. Но хората на Сано усложняваха работата му, като непрекъснато увеличаваха броя на възможните очевидци и заподозрени.
— Пратих детективи да разпитат хората из квартала дали не са видели нещо, което може да ни бъде от полза — докладва му Хирата.
— Добре.
Сано разказа на Хирата, че Мицуйоши е прекарал нощта с Глициния, която е изчезнала заедно с дневника си. Докато описваше дневника, си даде сметка, че трябва да уведоми Хирата за бившата си връзка с Глициния, но реши, че сега моментът не е подходящ; не искаше Хошина или някой от полицаите да го чуе.
— Моля те, обиколи и виж дали ще откриеш някакви следи от Глициния или дневника й.
— Да, сосакан сама. Впрочем слугите ми казаха, когато ги разпитвах, че жената, която е намерила тялото, е ярите на Глициния. Върнала се е във „Великия Миура“ — публичния дом, в който живее, тъй че ви я доведох, защото знаех, че ще искате да я разпитате.
— Много добре — Сано бе благодарен, че разполага с такъв способен и верен васал, като Хирата. — Къде е тя?
Някъде в къщата високо и рязко занарежда женски глас. Хирата завъртя очи натам.
— Момоко ми каза, че някога е била велика таю, но не мога да си представя, че маниерът й би доставил наслада на много мъже — той тръгна да излиза навън.
Воден от гласа, Сано се насочи към вътрешността на къщата, където към стаята за гости водеше една врата, която бе оставена отворена. Вътре имаше две жени. Едната още нямаше двайсет и Сано разпозна в нея една от куртизанките, които бе видял в салона. Тя бе коленичила на пода пред по-възрастната, която носеше кафяво кимоно с черен колан и шапка на наставница. Сано заключи, че това е Момоко. Тя тикаше копринена завивка в уплашеното детско лице на куртизанката.
— Трябва да внимаваш, когато пиеш вино в леглото! — тя разтърсваше завивката, върху която се откри голямо мораво петно. Гласът й звучеше някак дрезгаво, сякаш викаше често. Косите й, събрани на кок над дългия й тънък врат, бяха боядисани в убит, неестествено черен цвят. — Това никога няма да се изчисти. Съсипала си скъпата завивка, малка глупачке!
Куртизанката се сви и измънка нещо.
— Не обвинявай клиента си! — нареди й Момоко. Профилът й бе елегантен, но зъл. — И как смееш да ми отговаряш!
Тя зашлеви куртизанката през лицето. Момичето извика от болка. Момоко хвърли завивката върху нея.
— Ще я платиш от парите, които си изкарала снощи. Хич и не си мисли, че можеш да се откупиш; няма да напуснеш Йошивара, преди да остарееш и да погрознееш толкова, че да те изхвърлят. Сега си върви!
Хлипайки, куртизанката се втурна покрай Сано навън от стаята. Ярите се обърна и го видя; гневът, изписан на лицето й, премина в изненада и после в смущение.
— О, вие ли сте сосакан сама! — думите й бяха изречени на един дъх и когато Сано кимна, тя бързо сведе глава в поклон. — За мен е чест да ви посрещна тук. Васалът ви ми каза, че искате да ме видите. С какво мога да ви бъда полезна?
Сано мислено отбеляза, че едно време ярите сигурно е била красива, но изминалите може би четирийсет години бяха изострили скулите й и съсухрили фигурата й. Престорената й усмивка откри разядени зъби и не успя да замаскира страха й от него. Очевидно си даваше сметка, защо той я викаше и колко несигурно бе положението й.
— Разследвам убийството на владетеля Мицуйоши и трябва да ви задам няколко въпроса.
— Разбира се. Ще ви помогна с каквото мога — Момоко пристъпи към Сано. Позата й бе лъжливо предизвикателна, а усмивката й — скована и изкуствена. — Да отидем ли в салона? Ще ми позволите ли да ви предложа едно питие?
Сано предположи, че бъбривостта й, както и гневният й изблик срещу куртизанката, е просто израз на скритата й напрегнатост. Или може би ярите бе жестока убийца, която дърдореше, за да прикрие вината си? Без да избързва с преценките, той я последва в салона за гости, където тя го настани на почетното място пред ритуалната ниша. Засуети се наоколо, донесе стъкленица саке, стопли я на мангала с дървени въглища и му поднесе една чашка.
— Колко жалко за владетеля Мицуйоши. Беше тъй млад, тъй чаровен. И какъв ужасна смърт! — Момоко говореше все по-бързо и по-бързо, като същевременно мяташе неистови кокетни погледи към Сано и ту се усмихваше, ту прехапваше устни.