Същото обвинение било потвърдено и разпространено от автора на „Империята на Лестър“, сатира, адресирана пряко към граф Лестър и обвиняваща го в най-ужасни престъпления, между които и в убийството на първата му жена. Подобно нещо се загатва и в „Йоркширската трагедия“ — драма, погрешно приписвана на Шекспир, в която някакъв пекар, решил да унищожи семейството си, хвърля жена си по стълбите, със следния намек за предполагаемото убийство на жената на Лестър:
Читателят ще установи, че съм заимствувал някои епизоди, както и имена, от Ашмоул, а също и от по-ранни източници. Но първото си познанство с тази история направих по много приятен начин — чрез една нейна поетична форма. В даден момент от младостта ни мерената реч има по-голямо влияние над слуха и въображението ни, отколкото в по-късна възраст. В този именно период на още незрял вкус авторът беше силно очарован и възхитен от поемите на Микъл и Лангхорн, поети, които в никакъв случай не може да се каже, че заемат върховете на своето изкуство, но надминават със силата на словесната си мелодика мнозина други поети в този дял на поезията. Едно от тези произведения на Микъл, което особено възхити и очарова автора, е балада или по-скоро нещо от рода на елегиите, върху темата Къмнър хол. Тази балада, заедно с някои други стихове от същия автор, може да се намери в сборника „Старинни балади“ на Евънс (том IV, стр. 130), в който сборник поезията на Микъл е застъпена богато. Първата строфа особено заплени слуха на младия автор и нейното очарование не е намаляло и до днес. Някои от останалите строфи обаче са доста прозаични.