Най-сетне Лестър не издържа и като изтощен елен, който в отчаянието си се обръща към преследвачите си и започва да се отбранява, показа, че търпениението му е изчерпано.
— Господарко — каза той, — аз съм виновен и зная, че вината ми е по-голяма, отколкото я преценихте вие в справедливия си гняв. И все пак, господарко, ще дръзна да кажа, че моето престъпление, макар и да е неопростимо, има своите сериозни основания и ако красотата и величието могат да изкушат слабото човешко сърце, аз бих могъл да ги посоча като причини, които са ме накарали да скрия тайната си от ваше величество.
Кралицата бе толкова изумена от тия думи, които Лестър съзнателно произнесе съвсем тихо, че за известно време не можа да проговори, и той дръзко продължи защитата си.
— И вие, ваше величество — рече той, — която толкова много сте ми прощавали, ще ми простите навярно и сега, че се обърнах към вас с думи, които вчера сутринта биха били счетени само за невинна шега.
Като го гледаше право в очите, кралицата отвърна:
— Милорд, кълна се в небето, че вашето нахалство минава всякакви граници! И то обаче няма да ви спаси. Елате насам, милорди, приближете се и чуйте една новина. Тайната женитба на лорд Лестър ме е лишила от съпруг, а Англия — от крал! Негова светлост има съвсем патриархални вкусове: една жена не му е достатъчна и той ни оказва честта да ни предложи лявата си ръка. Какво нахалство, представете си! Достатъчно е било да проявя към него известна благосклонност, и той вече си е въобразил, че моята ръка и моята корона са на негово разположение. Надявам се, милорди, че поне вие имате по-добро мнение за мен. Аз мога само да съжаля този тщеславен човек, както бих съжалила детето, чийто сапунен мехур се е пукнал в ръката му. Отиваме в приемната зала! Лорд Лестър, заповядваме ви непрекъснато да бъдете край нас!
При напрегнатото очакване, което тегнеше над залата, човек лесно може да си представи всеобщото стъписване, когато кралицата каза на намиращите се по-близо до нея:
— Дами и господа, Кенилуъртските тържества още не са завършили. Предстои ни да отпразнуваме сватбата на благородния господар на замъка.
Върху всички лица се изписа изумление.
— Даваме ви нашата кралска дума — продължи тя, — че това е истина. Лордът криеше тайната си дори от нас, за да има възможност да ни поднесе тази изненада тъкмо днес и именно тук. Виждам, че всички изгаряте от любопитство да научите коя е щастливата съпруга. Ще ви кажа веднага — това е Еми Робсарт, същата, която вчера почти като в театър играеше ролята на съпруга на неговия слуга Варни.
— За бога, господарко — прошепна графът, като се приближи до нея и напразно се опитваше да скрие смущението и срама си, — вземете главата ми, както ме заплашвахте в гнева си, но ми спестете това унижение! Не блъскайте падащия, не настъпвайте смазания вече червей!
— Червей ли, милорд? — отвърна също така тихо кралицата.
— Не, змията е по-благородно влечуго и повече ви прилича. Змия, замръзнала змия, която са стоплили на гърдите си…
— Имайте милост, господарко — задавено рече Лестър. — Заради вас… заради мен, докато още не съм загубил разума си…
— Говорете по-високо, милорд — прекъсна го кралицата, — и се дръпнете, моля ви, по-настрана, защото вашият дъх размеква яката ми. Какво искате от нас?
— Разрешение да отида в Къмнър хол — отвърна смирено нещастният граф.
— За да доведете съпругата си навярно? Това е много хубаво от ваша страна, тъй като ние чухме, че там се отнасят зле с нея. Но защо трябва да отидете тъкмо вие, милорд? Ние имаме намерение да прекараме тук още няколко дни и би било неучтиво домакинът на Кенилуърт да напусне замъка, докато ние сме още в него. Ние не можем да допуснем поданиците ни да станат свидетели на такъв позор. Вместо вас в Къмнър хол ще отиде Тресилиан, но ще го придружи и един джентълмен от нашата свита, за да не би у лорд Лестър отново да се породи ревност към стария съперник. Кого бихте искали да вземете за спътник, Тресилиан. Тресилиан смирено и почтително изрече името на Роли.
— Е — каза кралицата, — бог е свидетел, че изборът ви е добър. Той току-що е посветен в рицарство, а освобождаването на една дама от затвор е достоен първи подвиг. Трябва да ви кажа, дами и господа, че Къмнър хол не е по-добър от тъмница. Освен това там се намират лица, които би трябвало да се поставят под ключ. Нека бъдат снабдени пратениците с пълномощия за арестуването на Ричард Варни и чужденеца Аласко. Те трябва да бъдат хванати живи или мъртви. Вземете с вас необходимите хора, джентълмени, и доведете тук дамата с всички почести. Не губете време и нека бог ви помогне!