Нещастникът беше вече в агония и дори по-опитен лекар от Уейланд не би могъл да му помогне, тъй като куршумът бе пронизал гърдите му и бе излязъл от другата страна. Той обаче все още беше в съзнание, позна Тресилиан и му даде знак да се наведе над него. Тресилиан изпълни молбата му, но от неясния шепот на умиращия можа да долови само имената на Варни и графиня Лестър и фразата: „Бързайте, за да не стане твърде късно.“ Тресилиан напразно се опитваше да изтръгне по-подробно обяснение, но Ламборн пак започна да бълнува, а когато отново се обърна към Тресилиан, само го помоли да предаде на неговия вуйчо Джайлс Гозлинг от „Черната мечка“, че все пак не е умрял на бесилката. След няколко минути една последна конвулсия потвърди думите му и нашите пътници си тръгнаха само с неясните опасения за съдбата на графинята, породени от думите на покойника. Това ги накара да препускат вече с всички сили и от името на кралицата да вземат нови коне, когато тези, на които яздеха, не бяха в състояние да тичат повече.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА
Три пъти кобно проехтяха
камбанни удари познати.
Три пъти гарван чер размаха
криле над кулите зъбчати.
Сега ще се върнем към онова място от нашия разказ, където съобщихме, че Варни, снабден с пълномощия от граф Лестър и с разрешение от кралицата, побърза да отведе графинята от Кенилуърт, за да запази в тайна коварните си замисли. Отначало той смяташе да тръгне рано сутринта, по като прецени, че през това време графът може да се разнежи и да пожелае още веднъж да види жена си, реши веднага да тръгне па път и да избегне всяка случайност, която би могла да доведе до разобличаването му и до гибелта му. Той нареди да повикат Ламборн и изпадна в истински бяс, когато научи, че довереният му слуга е отишъл да пирува в някакво съседно селце или някъде другаде. Понеже го чакаха всеки миг да се върне, сър Ричард заповяда да му предадат незабавно да се приготви за път и да ги последва, ако те вече са заминали.
Варни използува междувременно услугите на друг слуга. Робии Тайдър, който бе посветен до известна степен в тайните на Къмнър хол, тъй като не веднъж бе придружавал графа дотам. На този слуга — сроден по характер на Ламборн, макар и не така чевръст и безпътен като него — Варни поръча да оседлае три коня, да приготви носилка и да чака при задната врата. Лудостта на жена му, в която сега бяха убедени всички, бе достатъчно правдоподобно обяснение за тайнственото й заминаване от замъка, а можеше и да се изтъкне, в случай че Еми окажеше съпротива и започнеше да вика. Необходима му беше и помощта на Антъни Фостър и Варни отиде да го извика.
И без друго мрачен и необщителен по природа, Фостър бе и уморен от пътуването си от Къмнър до Уорикшир, което беше принуден да направи, за да съобщи за бягството на графинята, затова напусна рано пиянската компания, прибра се в стаята си и веднага си легна. Той спеше дълбоко, когато влезе Варни, напълно готов за път и със замаскиран фенер в ръка. Варни постоя малко, като се вслушваше в това, което говореше насън неговият съучастник и успя да долови думите: „Ave Maria, ora pro nobis.167 He, не беше така… Спаси ни от лукавия… Точно така.“
— Моли се насън — каза Варни — и бърка старите и новите молитви. Още ще има да се моли, преди да се отърве от мен. Ей, светецо! Каещ се грешнико! Ставай, ставай! Дяволът все още се нуждае от услугите ти.
Като повтаряше призивите си, Варни започна да разтърсва спящия за рамото, но това само промени сънищата му и той закрещя:
— Крадци, крадци! Не, не, аз ще умра, но ще запазя моето злато. То е спечелено с такъв труд и ми струва толкова скъпо! Къде е Джанет? В безопасност ли е Джанет?
— В пълна безопасност, безмозъчни кресльо! Не те ли е срам да вдигаш такъв шум?
Фостър се събуди окончателно и като седна в леглото, попита Варни какво му е притрябвало по това време.
— Посещението ти сигурно не предвещава добро — допълни той.
— Лош пророк си ти, пресвети Антъни — подразни го Варни.
— Посещението ми само предвещава, че сегашната ти аренда ще стане твоя собственост. Какво ще кажеш за това?
— Ако ми беше казал такова нещо през деня — отвърна Фостър, — бих се зарадвал, но този късен час, тая мъждива светлина и побледнялото ти лице, което никак не се свързва с веселия ти тон, ме карат да мисля само за това, което трябва да свърша, а не за наградата, която ще получа.
— Ти си глупак, Фостър. Сега е нужно само да се отведе твоята повереница обратно в Къмнър хол и нищо повече.