Сър Хю Робсарт почина скоро след смъртта на дъщеря си, завещавайки състоянието си на Тресилиан. Но нито възможността да живее независимо на село, нито благосклонността на Елизабет, която искаше да го задържи в двора, можаха да разсеят дълбоката му скръб. Където и да се намираше, пред очите му винаги стоеше обезобразеният труп на жената, която бе неговата първа и единствена любов. Накрая той осигури щедро живота на старите приятели и слуги на сър Хю в Лидкоут хол и заедно с верния си приятел Роли замина за Вирджиния, където преждевременно загина — млад по години, но със състарена от мъката душа.
За второстепенните действуващи лица на нашия разказ ще кажем само, че разумът на Блънт се проясни едновременно с увяхването и избледняването на жълтите рози на обувките му. В ролята на смел военачалник той се чувствуваше много по-добре, отколкото в ролята на изискан придворен. А Флибъртиджибит благодарение на острия си ум се издигна и получи признание в службата си при Бърли и Сесил.