На стъпалата ги очакваше някаква старица, докарана в черна коприна, с бяло боне и бяла престилка. Това беше мисис Ъмни, икономката, която мисис Отис, по настоятелната молба на лейди Кентървил, бе решила да задържи на старото й място. Тя правеше дълбок реверанс пред всеки, щом той слезеше от колата, и го приветстваше със старовремското, отживяло:
— Бъдете добре дошли в имението Кентървил.
Следвайки я, те преминаха през красивата зала, издържана в стил Тюдор, и влязоха в библиотеката — дълга ниска стая, облицована в черен дъб, която завършваше с голям прозорец от рисувано стъкло. Там ги чакаше маса, приготвена за следобедния чай, и след като свалиха палтата си, те насядаха и започнаха да оглеждат обстановката, докато мисис Ъмни им прислужваше.
Изведнъж мисис Отис забеляза някакво тъмночервено петно на пода пред камината и без да се замисли за негови произход, каза на мисис Ъмни:
— Тук, изглежда, се е разляло нещо.
— Да, мадам — тихо отвърна старата икономка, — кръв се е ляла тук.
— Ужасно! — извика мисис Отис. — Не мога да понасям петна от кръв в салоните. Веднага да се изчистят.
Старата жена се усмихна и отвърна със същия тих, тайнствен глас:
— Това е кръвта на лейди Елинор де Кентървил, убита точно на това място от собствения й съпруг, сър Саймън де Кентървил, през 1575 година. Сър Саймън я надживял с девет години и неочаквано изчезнал при много загадъчни обстоятелства. Трупът му изобщо не бил намерен, но грешният му дух и досега витае в замъка. Кървавото петно буди възхищение у туристи и други посетители и не може да се изчисти.
— Празни приказки! — извика Уошингтън Отис. — Пинкертъновият първокласен чистител, препаратът против лекета „Шампион“, ще го премахне за миг!
— И докато ужасената икономка успее да му попречи, той падна на колене и бързо затърка пода с някаква пръчица като черен молив за вежди. След миг от кървавото петно не остана и следа.
— Ами да, знаех си аз, че Пинкертън ще го оправи — извика той доволно и изгледа възхитените си близки, но едва изрекъл тези думи и страховита мълния освети мрачната стая, ужасна гръмотевица ги накара да скочат на крака, а мисис Ъмни припадна.
— Какъв чудовищен климат! — спокойно отбеляза американският министър, като палеше дългата си пура. — Според мен старата родина е тъй пренаселена, че хубавото време не стига за всички. Винаги съм считал, че емиграцията е единственото спасение за Англия.
— Скъпи ми Хайръм — възкликна мисис Отис — Какво ще правим с жена, която припада?
— Пиши й го като безплатен отпуск — отвърна министърът — и ще спре да припада.
И наистина след малко мисис Ъмни се свести. Но тя явно беше дълбоко разстроена и строго предупреди мистър Отис да внимава, защото някакво нещастие ще сполети дома.
— Очите ми са виждали такива страхотии, сър — каза тя, — от които косите на всеки честен християнин биха настръхнали, и безброй нощи не съм могла да мигна от ужасиите, които стават тук.
Но мистър Отис и съпругата му топло увериха честната душица, че не се страхуват от призраци, и след като призова благословията на провидението върху новите си господари и си направи устата за повишение на заплатата, старата икономка повлече крака към своята стая.
II
Бурята вилня страшно през цялата нощ, но нищо особено не се случи. На следващата сутрин обаче, когато слязоха за закуска, откриха отново ужасното кърваво петно на пода.
— Не вярвам вината да е в първокласния чистител — каза Уошингтън, — защото съм го изпробвал с всякакви лекета. Трябва да е привидението.
Следователно той повторно натърка петното, ала и на другата сутрин то пак се появи. На третата сутрин също беше там, макар че вечерта мистър Отис лично заключи библиотеката и отнесе ключа на горния етаж. Сега вече цялото семейство бе истински заинтригувано; мистър Отис взе да подозира, че е бил прекалено догматичен, като отрекъл съществуването на привидения, мисис Отис заяви, че има намерение да стане член на окултното дружество, а Уошингтън изготви обширно писмо до г-да Майърз и Подмор по въпроса за „Постоянството на кървави петна от престъпен произход“. Тази нощ всички съмнения по обективното съществуване на привидения бяха разпръснати завинаги.