Затвори вратата след тях и затършува из горното чекмедже на бюрото си за формуляр за провинение.
— Добре ли сте, мм…
— Кери, подсказа му Дисжардин. — Кери Уайт.
Мистър Мортън беше намерил накрая формуляр за провинение. На него имаше голямо петно от кафе.
— Това няма да ви трябва, мистър Мортън.
— Предполагам, че е от трамплина. Ние точно… няма ли?
— Не. Мисля, че трябва да се разреши на Кери да си отиде в къщи за останалата част от деня. Преживя доста силна тревога. — В погледа й проблесна сигнал, който той долови, но не можа да разбере.
— Да, добре, щом вие казвате. Добре. Хубаво.
Мортън намачка формуляра и го пъхна обратно в бюрото, блъсна чекмеджето, притисна си палеца и изохка. Извъртя се елегантно към вратата, отвори я със замах, погледна Били и Хенри и извика:
— Мис Фиш, може ли да получим извинителна бележка, ако обичате? За Кери Райт.
— Уайт — каза мис Дисжардин.
— Уайт — съгласи се Мортън.
Били Делоа се изкикоти.
— Едноседмично задържане след часовете — излая Мортън.
Под нокътя на палеца му се оформяше кърваво петно. Дяволски болеше. Монотонното, непрестанно хлипане на Кери продължаваше.
Мис Фиш донесе жълтата извинителна бележка за отсъствия и Мортън надраска инициалите си на нея със сребърния си джобен молив, потрепвайки от болката при натиска върху наранения палец.
— Нужно ли е да те закараме, Каси — попита. — Можем да извиваме кола.
Тя поклати глава. Той забеляза с отвращение, че от едната й ноздра е провиснал голям мехур от зеленикава слуз. Мортън погледна над главата й към мис Дисжардин.
— Сигурна съм, че ще се оправи — каза тя. — Кери трябва да отиде само до Карлин стрийт. Свежият въздух ще й дойде добре.
Мортън даде на момичето жълтата бележка.
— Можеш да тръгваш, Каси — каза великодушно.
— Това не е моето име! — изкрещя тя внезапно.
Мортън се отдръпна, а мис Дисжардин подскочи, като че ли беше ударена отзад. Тежкият керамичен пепелник на бюрото на Мортън (Това беше Мислителят на Роден, чиято глава беше превърната в място за слагане на угарките) изведнъж се прекатури на килима, като че ли да се прикрие от писъка й. Угарки и люспи от лулата на Мортън се разпиляха по бледо зеления килим.
— Сега слушай — каза Мортън, опитвайки се да придаде твърдост на гласа си. — Знам, че си разстроена, но това не означава, че трябва да търпя…
— Моля ви — тихо го прекъсна Дисжардин.
Мортън я погледна и кимна учтиво. Когато изпълняваше дисциплинарните си функции, което беше основната му работа като заместник-директор, той се опитваше да си изгражда образа на обичливия Джон Уейн, но това не му се удаваше много добре. Администрацията (обикновено представяна на официалните вечери на Джейкий, на церемониите за връчване на наградите на Американската легия и на службите на П. Т. А. от директора Хенри Грейл) обикновено го наричаше «обичливия Морт». Ученическото тяло беше повече склонно да го нарича «оня смахнат бърбори-хапльо от канцеларията». Но тъй като малко ученици от сорта на Били Делоа и Хенри Тренънт говореха на службите на П. Т. А. или на градски събрания, виждането на администрацията наклоняваше везните. Сега обичливия Морт, все още тайничко разтривайки наранения си палец, се усмихна и каза:
— Тогава тръгвайте, ако обичате, мис Райт. Или, може би предпочитате просто да поседите минутка, за да се съвземете?
— Ще тръгвам — промърмори тя и посегна към косата си.
Стана, огледа се към мис Дисжардин. Очите й бяха широко отворени, с мрачен от разбиране поглед.
— Те ми се смееха. Мятаха неща. Те винаги са ми се присмивали.
Дисжардин можеше само да я погледне безпомощно.
Кери излезе.
За момент настъпи тишина. Мортън и Дисжардин я гледаха докато излиза. Най-накрая, издавайки прочистващ гърлото му звук, мистър Мортън приклекна и започна да замита боклука от падналия пепелник.
— За какво беше всичко това?
Тя въздъхна и погледна засъхващото петно на шортите си с отвращение.
— Дошъл й е мензисът. Първият й мензис. В банята.
Мортън прочисти гърлото си отново, а бузите му порозовяха. Хартията, с която забърсваше, се задвижи още по-бързо.
— Тя не е ли малко, хм…
— Пораснала за първия мензис? Да. Това именно го прави така травмиращ за нея, макар че, не мога да разбера защо майка й… — мисълта заглъхна, забравена за момента. — Не мисля, че се справих много добре, Морти, но не разбрах какво става. Тя мислеше, че ще изкърви до смърт.
Той вдигна глава рязко нагоре.
— Не вярвам тя да е знаела до преди половин час, че има такова нещо като менструация.