— Това не те засяга!
— Къде и от кого научихте, че се каним да тръгнем към Омбула?
— Ако ти го издам, ще стана не по-малък негодник от тебе!
— Човече — избухна Абд ал Мот, — позволяваш си твърде много! Емирът може да ме обижда, без да го убия незабавно, защото имам да му отмъщавам и искам да си запазя тази радост за по-късно, ала с теб нямам никакви сметки за уреждане. Мога на часа да те убия, без така сам да се лишавам от по-сетнешното си удоволствие. Обидиш ли ме още един-единствен път, загубен си!
— Наистина, можеш да ме пречукаш, защото съм вързан и нямам възможност да се отбранявам. Но ако ръцете ми бяха свободни, щях да ти покажа как трябва да разговаряш и да се отнасяш с един европеец! Впрочем не си въобразявай, че безнаказано можеш да ми отнемеш живота! Не съм дошъл сам в тази местност. Придружават ме и други мъже, които са достатъчно могъщи, за да бъдеш унищожен само по един техен знак.
Този коз оказа своето въздействие. Гласът на Абд ал Мот не излъчваше вече предишната голяма увереност, когато попита:
— Какви са тези хора?
— И това не те засяга. Впрочем не ти признавам правото да ме питаш и разпитваш. Но ще проявя снизхождението доброволно да ти кажа, че те знаят къде се намирам и накъде съм тръгнал. Ако не се върна, те ще предположат, че си ме убил.
— Защо искаше да предупредиш беландите?
— Защото съм техен приятел.
— Но нейде по пътя може да ти се е случило някакво нещастие и без да си ме срещнал. Никой не ще успее да докаже, че аз имам пръст в тази работа!
— Не се заблуждавай. Най-строго ще разпитат всеки един от хората ти. Ами как ще се оправдаеш за смъртта ми пред Абу ал Мот? Ако не се върна до четири дни, той ще бъде пленен. Ти си негов подчинен и онова, което извършиш, е все едно направено от него.
— Ти познаваш ли го?
— Да.
— А той теб?
— Не. Но ако ме убиеш, той ще се запознае с моите хора!
Твърдото и решително поведение на немеца не остана без резултат. Шварц забеляза това и побърза да използва успеха си в изгода и на своя другар, над когото бе надвиснала толкова голяма опасност. Ето защо продължи:
— Настоявам да ме развържете и да ми върнете оръжията и всичко друго, което ми бе отнето от хората ти! Впрочем емирът от Кенадем е мой приятел и каквото зло му причините ще сметна, че е направено и на мен. За него ще отмъстят по същия начин, както ще отмъстят и за мен!
Шварц незабавно разбра, че е прекалил, тъй като Абд ал Мот гневно избухна:
— Човече, внимавай! Ако някой тук има право да настоява и заповядва, това съм единствено аз! Та кой ли ще ме убеди, че казваш истината! Кой ще ме накара да повярвам, че не ме лъжеш само за да те освободя? Щом смяташ, че всичко, което ще се случи на емира, е все едно че го правим на теб, тогава и аз ще гледам на всичко извършено от него така, сякаш е било и твое дело. Щом ще трябва да се отнасям към него като към твой приятел, е добре, тогава ще се отнасям и към теб като към негов приятел. Следователно ще те сполети същата участ като неговата и аз най-спокойно ще изчакам да видя дали наистина съществуват толкоз властни и могъщи хора, които ще могат да ми отмъстят за теб и за него. Донесете и за това християнско куче един шабах, а после вържете двамата един за друг!
Донесоха втори шабах и поставиха чатала му около врата на Шварц. След това завързаха двата предни края на клоните един за друг. Когато свършиха с тази работа, Абд ал Мот се обади подигравателно:
— Тъй! Сега като истински приятели образувате едно цяло и аз с радост ще ви позволя взаимно да си облекчавате участта, доколкото ви е възможно. Страшно съжалявам, че няма да успеете да предупредите беландите. Тъй като сте принудени да се откажете от намерението си, в замяна на това ще ви приготвя едно друго удоволствие. Ще присъствате, когато нападаме селото. Ще ви настаня на такова място, откъдето ще можете да наблюдавате всичко с най-големи подробности. Но сега-засега ще ви вържат за едно дърво, да не би да ви хрумне идеята малко да се поразходите заедно с шабаха за собствено развлечение!
Шварц и Барак ал Кази бяха отведени до едно дърво, където ги вързаха. В подобно положение би било направо безумие да мислят за бягство. Представете си двама мъже, вързани за ствола на дърво, при което вратът на всеки от тях е пъхнат в разклонения край на тежък клон, наподобяващ дървения ок на каруца. Отпред клоните са завързани един за друг под прав ъгъл, а на всичко отгоре ръцете на двамата мъже са стегнати с въжета за тях така, че всеки е принуден да държи своя клон и да носи цялата му тежест.
Ето в такова положение се намираха Шварц и Барак ал Кази в лагера на ловците на роби.