— Schu haida! Rina — Какво чувам! Някаква песен!
— Къде? По реката ли?
— Да. Идват хора. Кои ли може да са? Да не би да е Абу ал Мот с корабите си!
— Не бива да им се мяркаме пред очите. Бързо към брега!
— Към кой бряг?
— Към левия, защото там има тръстика, където ще можем да се скрием. Тук край десния расте съвсем нарядко.
Синът на тайната се подчини и измени посоката наляво. Когато лодката пресече по-голямата част от реката, тъй че можеха да видят какво става зад завоя. Сивият взе в ръка далекогледа. Но само секунда след като го вдигна пред очите си, той изплашено извика:
— Бързо назад, давай надясно, иначе ще ни открият! Виждам два кораба, но и хора, които тичат по брега.
Кормчията незабавно изви кормилното весло на другата страна и чернокожите така мощно натиснаха греблата, че лодката направи много остър завой, който за малко не я преобърна.
— Хора на брега ли? — попита Сина на тайната. — Та нима корабите са хвърлили котва?
— Не, плават. Видях издутите им платна.
— Тогава за мачтата са вързали либан [158], за да увеличат скоростта си. Щом корабите са два, значи са на Абу ал Мот. Проявих голяма непредпазливост, като се подчиних на заповедта ти да насоча лодката към левия бряг. Нали чух хората да пеят. А те правят това само когато теглят либана или работят с митараха [159]. За щастие тук надясно водата е надовлякла трева и ом суфах, които са образували островче. То ще ни скрие.
Той насочи лодката да навлезе право в този «остров» и нареди да спуснат котвата. Докъдето стигаше погледът по десния бряг, тук бе единственото място, което можеше да им предложи прикритие. Ала «островът» беше толкова нисък, че мъжете трябваше да залегнат на дъното на лодката, за да не бъдат забелязани.
Немецът не можеше да не се удиви на извънредно острия слух на младия кормчия, защото самият той не беше дочул никаква песен. Дори и в този момент той все още не долавяше каквито и да е звуци, макар младежът да твърдеше, че пеещите гласове звучали още по-ясно от преди.
Но все пак скоро мелодията достигна и до ушите на Пфотенхауер. Непрекъснато се повтаряха двете срички «хе-ли», «хе-ли». «Хе» се пееше на основния тон, а «ли» на малка терца. Следователно тоналността беше минор.
Ала малко след това те дочуха по-дълга мелодия, някаква песен, която имаше няколко строфи. Първите от тях бяха все още неясни, но по-нататък с приближаването на корабите вече можеха да се разберат думите им. Немецът долови следните четири стиха:
Както се вижда, стиховете са римувани. Преведени, гласят така:
В този миг първият кораб се появи иззад завоя. Беше сандал, вдигнал всичките си платна на двете мачти. От предната мачта към отсрещния бряг беше опънато въже, за което се бяха наловили около дузина мъже, за да го теглят. На кърмата до кормчията стояха двама души с необикновена външност. Единият имаше много висока и извънредно кльощава фигура и беше облечен по обичайния за арабите начин, докато облеклото на другия се състоеше от три части. Първата бе някакво подобие на бански гащета, достигащи почти до коленете, втората — кожа от пантера, наметната върху плещите му, а третата част представляваше много висока шапка с формата на гугла, цялата покрита с черупки от миди «каури», от чийто връх се спускаха шнурове с пъстри стъклени мъниста. Лицето му имаше малко по-светъл цвят, отколкото на повечето негри.
— Онзи дългият е Абу ал Мот — обади се Сина на тайната.
— Той ли е? — попита Сивия. — Трябва по-подробно да огледам този тип.
Той подпря далекогледа си върху ръба на лодката и го насочи към спечелилия си зловеща слава ловец на роби. След малко продължи:
— Действително много прилича на самата смърт. Този човек е истински скелет. А кой ли може да е другият до него?
— Другият е бенг-дид [160] на нухрите, защото сред тях само предводителите имат право да носят такива шапки. Виждаш ли чернокожите, дето работят с върлините и пеят? Това са нухри. Разбрах го от начина, по който са направили прическите си.