— Да, точно тъй става, когато си учен, но не си намерил време да посещаваш някоя академия!
— О, знам я и академията и апоплексията!
— Наистина ли? Е, ами тогава ти си бил страшно умен и хитър дявол! И к’во разбираш под тази апоплексия?
— Туй са висше училище, университетското.
— Ах, тъй ли! Ами академия?
— Туй са удар, дето улучва в главата и парализира ръката лявата и крака десния.
— Мътните го взели! Такъв брътвеж не бях чувал досега през целия си живот! Първо, що за немски е това! Кой ли може да го разбере? И второ, пак обърнахте всичко наопаки. Академията е висше училище, а апоплексията е удар, предизвикващ парализа.
— Туй било само обръщане наопаки, най-случайното и може се случи всекиму без изключение.
— Но на вас изглежда редовно ви се случва! И на всичко отгоре сте приятел и адютант на господин доктор Шварц, дали? Е, ще трябва да го поздравя! За него сте такава аквизиция [166], заради която сигурно няма да му завиждам.
Той избухна в сърдечен смях. Бащата на единайсетте косъма се почувства засегнат. С рязък тон той попита:
— С тез думи да нямате предвид личност моята?
— Ами да, че кого друг? Естествено имам предвид личност, вашата!
— Забранявам ви таквиз подигравки с настоятелност, най-голямата! Аз бил съм винаги човек, респектабилен. Никога не разрешавал обиждат честта, моята, и ако не помолите мен за извинение, незабавното, тогаз ще поискаме удовлетворение, пищовното или сабленото!
Сивият се разсмя още по-гръмко и по-продължително от преди и отговори:
— Човече, що за идеи ви хрумват! Ще ми искате удовлетворение? Значи дуел, саблен или пищовен? Я по-добре се откажете! Нямам никакво желание с барут и олово да нанеса поражения на вашата хубава наука и на латинския ви. Ако се чувствате обиден, аз нямам никаква вина за това. Аз съм само един орнитолог, тъй че единствено дера кожите на птици, но не и на хора!
— Щом били сте орнитолог — отвърна словакът още по-гневно от преди, — тогаз аз бил съм учен къде-къде по-голям! Съм следователствал орнитология и орография! [167]
— И това ли! Ами знаете ли какво означават тези две думи?
— Знаел съм ги по-добре от вас! Ако не знайте науките, тез двете, тогаз ще ви дал обяснение, мигновеното!
— Е, казвайте де! Какво е орнитология?
— Туй сме описание на планина, карпатската или пиринейската.
— А орография?
— Туй трябва да означавало естествознание, птичето и пернатото.
— Но драги мой, пак всичко е наопаки! Та вие сте цял фокусник, който с безкрайните си номера съвсем може да обърка всеки човек! От вашите приказки наистина съвсем ще оглупея. Престанете, повече нищо не желая да слушам!
При тези думи дребосъкът изскочи от лодката на брега и крайно разгневен извика:
— Да, оглупял сте в главата, вашата! Вий бил сте фокусник, вий самият! Вий не можехте говори и разбира немски, най-чистия! Вий твърдели сте бил учен, начетеният. Не карайте хора се смеели на вас! Аз можел само съжалявах духовния банкрут, вашия. Нищо не ща вече и да знам за индивида, вашия. Тъй че сбогом навеки и съвсем завинаги! Адио, dobrau noc, poraucim se, лека нощ, моите почитания, leletak sa’ide, Allah jisallimak!
Той се отдалечи тичешком.
Сивият разбра, че навярно този човек е голям оригинал, към когото трябваше да се отнася именно като към такъв. Той съжали, че не се бе държал с него снизходително, а почти грубо. Ето защо извика подир дребосъка да се върне, ала без резултат. Вече се накани да се втурне по петите му, когато видя че отдолу по реката се появи някаква светлина. Сигурно беше дахабийето и ето защо той остана да седи в лодката.
Светлината се приближаваше все повече и повече. Пфотенхауер забеляза някакви пламъци. Оказа се, че е огън, който гореше на палубата и осветяваше платната. Тласкан от вятъра, корабът бавно се плъзгаше нагоре по реката. Той премина покрай мишраха и едва тогава екипажът свали платната му, остави го течението да го върне обратно до желаното място на брега, спусна котва и хвърли въжетата, които бяха уловени от Хъркача и хората му и после завързани за коловете. Щом трапът [168] допря брега, Сивият се приближи и подвикна на немски:
— Е-хей! Доктор Шварц на борда ли е?
— Да — прозвуча в отговор. — Немец в серибата Мадунга? Изключително приятна изненада!
— Разбира се, земляко, немец съм и ви казвам добре дошли. Ако искате да попадна в обятията ви, гледайте да издраскате насам. Но внимавайте да не ме смачкате в прекомерната си радост!