— Както чувам сте от Бавария! Незабавно идвам при вас!
Сивият видя висока широкоплещеста фигура да слиза по стълбата. Той широко разтвори ръце, прегърна Шварц, целуна го по бузата и каза:
— И тъй, добре дошъл, сърдечно добре дошъл! Вярно, вие не ме познавате и всъщност нямам право да ви посрещам с такива нежности, но тази целувка не е от мен, а от вашия брат.
— От брат ми ли? От Йозеф? Познавате ли го?
— Зеп ли? Ха, ами сигурно го познавам! Приятели сме. Не ви ли намери във Фашода неговият пратеник?
— Да, намери ме, получих и едно писмо.
— Е, аз съм онзи Пфотенхауер и птицелов, когото сигурно е споменал с някоя и друга дума. Или нищо не ви е писал за мен?
— Да, писа ми наистина. Радвам се на срещата си с вас. Но какво правите тук, след като предполагах, че се намирате на север при ниям-ниямите и къде е брат ми?
— Той не миряса, докато не тръгнахме на път да ви пресрещнем. Лесно можеше да ви се случи нещастие. Затова брат ви предпочете да побърза да се срещне с вас по-скоро, отколкото бе уговорено.
— Това може да се очаква от него. Значи и той е тук, така ли? Защо не го виждам?
— Защото все още не е дошъл. Междувременно аз избързах напред, а той ще ме последва.
— Защо се бави? Къде е сега?
— За това ще говорим по-късно! Най-напред ми кажете дали желаете да пренощувате горе в тази сериба или долу на кораба. Дадоха ми на разположение най-хубавия токул, където има предостатъчно място и за двама ни.
— Благодаря ви, но все пак предпочитам да остана на борда. Имам великолепна каюта, която не може да замести никакъв токул. Надявам се ще ми доставите удоволствието да не се връщате в серибата, а да останете при мен, нали?
— Ако нямате нищо против ще остана. Горе или долу е все едно, важното е да сме заедно.
— Тогава елате с мен на борда. Моля!
Той го отведе към задната палуба, където един чернокож прислужник отвори вратата на каютата, за да ги пусне да влязат в нея.
Шварц си припомни онова място от вече споменатото писмо, където Пфотенхауер му беше описан като голям особняк и при това смел, свестен и полезен човек. Затова беше любопитен да се запознае с него.
Всъщност каютата се състоеше от няколко разкошно подредени помещения. От тавана висеше бронзова лампа и осветяваше дебелите издути възглавници и блестящите съдове и предмети, които или бяха поставени върху малки масички, или окачени по стените.
— По дяволите, ама че работа! — възкликна смаяно Сивия. — Та вие сте тръгнал на разходка в истински женски будоар? Из Судан, по Горни Нил? Да не сте станал милионер?
— Не — усмихна се Шварц, докато тайно оглеждаше своя сънародник. — Целият този разкош не е моя собственост, а принадлежи на вицекраля на Египет. Този кораб е правителствено дахабийе.
— И тъй не е лошо! Ами как се добрахте до този правителствен кораб? Да не би на борда да пътува някой паша с три конски опашки [169], който да ви е взел като свой гост?
— Не. Дахабийето ми е дадено на разположение. В момента е под мое командване и екипажът е длъжен да ми се подчинява.
Сивият поклати глава и след като носът му се изви първо надясно, а после и наляво, сякаш така искаше по-добре да огледа целия разкош наоколо, той каза:
— Тогава сте голям късметлия! На нас немците, а още повече на книжните плъхове, не се случва много често да ни е тъй хубаво като на вас.
— Наистина сте прав. Но седнете, заповядайте, моля почерпете се!
Преди малко той беше направил знак на чернокожия, който им отвори вратата. И сега, веднага щом Шварц плесна с ръце, този негър влезе и им донесе два чибука. Подир него се появи и втори чернокож, който поднесе на Сивия кафе в сребърен филджан [170]. След като и двамата получиха нови заповеди, пак излязоха.
— Знайте ли, сега изпитвам същото чувство, сякаш преживявам някоя вечер от «Хиляда и една нощ» — обади се Сивият и засърба чудесното кафе, след което посегна към лулата. — При нас винаги имаше само мерисах и корави питки. Като вкусих от туй кафе вече с голяма сигурност мога да предположа, че и с храната хич няма да сте зле.
— Вечеряхте ли вече?
— Не, все още не съм.
— Тогава после ще хапнете заедно с мен, за да се убедите, че предположението ви е съвсем правилно.
— Тогаз ми кажете само с какъв номер успяхте да вземете под наем туй дахабийе! Колко плащате за него на ден или за седмица?
— Нито една единствена пиастра, нито грош.
Сивият направи направо неописуема гримаса, а носът му се понавири нагоре, сякаш се канеше да попита Шварц дали действително казва истината.