Бащата на смеха кимна и отговори:
— Не е лъжа.
Той имаше доброто желание с много сериозна физиономия да потвърди своите думи, ала вместо това направи такава гримаса, че слушателите му избухнаха в смях.
— Защо се хилите? — продължи словакът. — Смейте се на Бащата на смеха колкото си искате, но не и на мен. Не понасям никакви подигравки! И тъй, седяхме край огъня и си мислехме, че при него сме в пълна безопасност. И тогава отдалеч проехтя гласът на лъва. Хаджи Али, кажи, така ли беше? Нали и ти чу рева му!
— Точно така е, както казваш — потвърди приятелят му и направи такава гримаса, сякаш щеше да умре от смях.
— Да, аз казвам истината. Бащата на убийството, Господарят с голямата глава се приближаваше. Арабите и търговците се скриха от страх зад товарите, но аз и моят приятел, дето е застанал до мен, ние двамата храбро се присъединихме към Бащата на четирите очи, който бе грабнал пушката си, за да убие лъва заедно с нас. Този ефенди се намира зад гърба ви. Огледайте го и нека той ви потвърди истинността на думите ми!
Всички погледи се извърнаха към Шварц. После словакът продължи да разказва как убили лъва и как тогава дотичала лъвицата.
— Вече помислихме, че сме си свършили работата — каза той. — Обаче жената на Удушвача на стадата бе дочула гласовете на пушките ни и побърза да се притече на помощ на мъжа си или да отмъсти за неговата смърт. Това беше много голяма и страшна опасност, нали, Хаджи Али?
— Да, ужасно беше — отговори Бащата на смеха, който, въпреки описваната голяма опасност, направи такава гримаса, сякаш някой го гъделичкаше по цялото тяло.
Словакът довърши разказа си и започна да описва как си бяха поделили кожата.
— На мен, както се полага на по-храбрия, се падна предната част — обясни той, — а след това…
— Мълчи! — прекъсна го приятелят му. — Този ефенди тук прояви най-голямата храброст, а ти съвсем не беше по-смел от мен. Твоята половина ти се падна чрез жребий и затова, а и заради голямата уста на лъва, каквато имаш и ти, и до ден днешен те наричаме Абу ал Буз, Баща на устата.
— Ти мълчи! — гневно му отвърна дребосъкът. — Устата ми не е по-голяма от твоята. Във всеки случай по-почетно е да имаш главата на лъва, отколкото опашката. Или може би смяташ, че е голяма чест да си спечелиш името Абу ад Данаб, Баща на опашката? Я се погледни само и виж колко смешно ти стои задната половина на кожата!
— Самият ти си смешен! — изкрещя другият. — Ако все така продължаваш да ме обиждаш и позориш, ще те разкъсам в гнева си и ще те унищожа с яростта си!
Той се опита да придаде смразяващ израз на лицето си, но направи такава физиономия, сякаш след някакъв хубав виц изобщо не бе в състояние да спре да се смее.
— Презирам гнева ти! — отговори му дребосъкът. — Ти не знаеш ли, че съм прочут учен и разбирам дори латински, от който език ти и представа нямаш?
— А аз съм запознат с всички народи и села на земята, както и с имената на всички страни и жители по целия свят. Хайде да те видим дали и ти можеш същото!
— Добре! Сигурно ще мога, но най-напред ми покажи ти какво знаеш!
— Ще ти покажа, за да те изложа пред всички многобройни свидетели така, че после да те е срам да погледнеш хората в очите. Хайде, питай ме за моите народи и села, ако ти стиска!
— Веднага започвам! Как се казват островите, разположени в морето на запад от голямата пустиня Сахара?
— Bilad el adscham. [171]
— Не е вярно! Как се казва страната, заела южния нос на Африка?
— Bilad el moskob [172].
— А как се казва страната, разположена в най-северния край на Европа?
— Sailan [173].
— Съвсем погрешно! А как е името на най-голямата империя на земята, заела източната част от Азия?
— Dschebel et Tank [174].
При този отговор словакът плесна с ръце, неудържимо се разсмя и извика:
— О, ти. Баща на опашката, как сам се направи за смях! Островите отвъд пустинята се казват Dschesajir kanara [175]. На южния нос на Африка е разположена Bilad er ras [176]. Най-северната страна на Европа е Bilad el lap [177], а в Източна Азия се намира най-голямата империя на света Bilad ed dschin [178]. Значи всичките ти отговори са грешни!
— Правилни са! — опъна се Бащата на смеха.
— Не, грешни са!
— Докажи го! — изкрещя «географът», като в безкрайната си ярост започна да тропа с крака по дъските тъй, че лъвската опашка заподскача в такт с тях.