— Човек, който разбира латински, винаги говори истината и не е нужно нищо да доказва — отвърна гордо дребосъкът. — Напълно те бих с имената на страните. А какво е положението със селата и народите?
— Всичките ги знам!
— Я да видим дали е истина. Кой народ живее точно в средата на Европа?
— Суахилите [179].
— Не е вярно! Кой народ живее на север от Индия?
— Filimenk [180].
— Пак сбърка! А кой народ живее в най-южната част от Bilad ed dinja? [181]
— Talian. [182]
— И това не е вярно! Я тогава ми кажи къде се намира Наги Михай?
— Такова селище изобщо няма!
— Има, има и още как, защото аз съм роден там! А къде се намира Букстехуде?
— В Le Leii. [183]
— Не ме карай да се смея! Ами Блазевиц?
— И това не съществува.
— Съществува и то как, защото там Шилер се е оженил за своята Густел. Но ти сигурно още нищо не си чувал за Шилер. А къде е разположен Ицехо?
— В Dschenowah. [184]
— И това не е вярно. Ако беше чел книгата по dschigraflja [185], написана именно от прочутия Шилер, щеше да знаеш, че туй Ицехо се намира в Duar Salak el hadschar [186]! Просто всичките ти отговори са грешни! Ти не знаеш нито един чужд народ и нито един-единствен чужд град. Толкова си глупав, че ми се плаче!
— Докажи го де! Докажи го! — изкрещя Бащата на смеха вече почти извън себе си от гняв, че го бяха изложили пред толкова слушатели. — Много е лесно да твърдиш нещо, но най-важното е да дадеш доказателства!
— И това мога. Попитай двамата ефенди, дето са тук! Ще ти кажат, че аз съм прав, а не ти!
Шварц и Пфотенхауер се бяха спрели при тази толкова интересна група хора. Дребничкият Баща на единайсетте косъма изглеждаше страшно забавен с червената си куртка, докопана от някакъв търговец във Фашода, и с наметнатата лъвска кожа. Но двамата немци нямаха намерение да вземат участие в спора. В същия момент, когато словакът накара противника си да се обърне към тях, те понечиха бързо да се отдалечат, за да не бъдат принудени да засегнат Бащата на смеха, ала последният им спести замисляното бягство със следния отговор:
— Имам си работа само с теб, а не с други хора. Ти си човекът, когото искам да сразя и ще сразя, а не тези двама ефенди, всеки от които е десет хиляди пъти по-умен от нас двамата взети заедно! Покажи твоя латински, де, покажи какви науки владееш! Докажи, че знаеш по-добре от мен имената на народите и селищата по земята!
— Мога да го докажа, само ми кажи как!
— Ще те питам също както ме пита и ти!
— Добре! Ще проличи колко ще се смаеш от мъдростта на отговорите ми.
— Ще видим! И тъй, я ми кажи къде се намира прочутото място Ал Хутама?
Така е наречен ада в сто и четвърта сура. Хитрият Баща на смеха пресметливо се насочваше към област, където словакът не беше вещ и не можеше да се мери с него.
— Не знам — нямаше как да не признае той, — никога не съм чувал за този град.
Всеобщ смях последва отговора му, защото като мюсюлмани всички присъстващи знаеха значението на думата.
— Виждаш ли! Твоята ученост те изостави още при първия ми въпрос! — заликува хаджията и направи такава гримаса, която засили смеха на околните. Но без да се смущават той продължи: — А сега ми кажи в коя страна извира прочутият Тасним!
Тасним е извор в рая. Споменава се в осемдесет и трета сура на Корана.
— И това име не ми е известно — отвърна дребосъкът. Разнеслото се наоколо мърморене показа, че хората се учудваха на незнанието му.
— Тогава ми кажи поне къде се намира Сиджин! Това име се среща в същата сура и означава едно място в царството на мъртвите, където се пази списъкът за делата на всички зли хора и духове. И самият списък се нарича също Сиджин.
— Ами ти знаеш ли? — запита човечето с червения мундир.
— Разбира се, че знам. Всички го знаем. А ти?
— Задай ми друг въпрос! — рече дребосъкът, без да му отговори.
— Тогава ми кажи само още къде се намира Al’Ahkaf! Всъщност Al’Ahkaf означава «купчина пясък» и е името на една пясъчна долина в провинцията Хадрамаут, където, както многократно се казва в корана, са живели адитите. Тази долина се споменава в двайсет и първия стих на четиридесет и шестата сура и заради това и цялата сура се нарича Al’Ahkaf.
— И това не знам — смутено призна словакът.
— Тогава за трети път не си в състояние да ми отговориш! Мога да ти задам сто и повече подобни въпроси, но при всеки от тях ти сигурно пак ще си принуден да мълчиш. Е, кой от двама ни е по-умен?