— Мълчи! — викна му заповеднически Шварц. — Нищо лошо няма да ти направя.
— Ja schetan, ja schetan, ja schetan el mlih, amahn, amahn, rahmi — О, дявол, о, дявол, о, добър дявол, милост, милост, пощади ме! — Закрещя негърът, без да посмее да направи нито крачка от мястото си, нито някакво друго движение.
— Мълчи бе, обеснико! Аз не съм Шейтанът, а човек като теб. Нищо лошо няма да ти се случи. Ще трябва да ми отговориш само на няколко въпроса и после веднага си отивам.
— Тогава върви си, моля те, върви си още сега! — Той изрече тези думи с толкова страхлив и умолителен глас, че Шварц не можа да не се разсмее. Но немецът продължи здраво да държи вожда, за да му попречи да избяга. Отговори му следното:
— Ще си отида едва след като ми дадеш някои сведения. Колкото по-бързо ми отговориш, толкова по-скоро ще се отървеш от мен.
— Тогава питай, питай незабавно!
— Добре! Но очаквам да ми кажеш истината. Излъжеш ли ме, ще ти вържа ръцете и краката и ще те хвърля във водата да те изядат крокодилите!
— Кълна ти се, че няма да те излъжа! — обеща дебелакът, който трепереше и не смееше да погледне немеца в очите.
— Къде е Абу ал Мот?
— Замина.
— Кога?
— Един час преди залез слънце.
— Кои хора тръгнаха с него?
— Петима араби и нухрите, които дойдоха с корабите.
— А кого остави тук?
— Никого.
— Не премълчавай нищо, иначе си загубен! Наистина ли никой от хората му не остана тук?
— Нито един.
— А накъде се отправи?
— По петите на фелдфебела, за да го накаже.
— Какви са му намеренията след това?
— После ще се върне и ние ще трябва да му помогнем да възстанови серибата си.
— Къде е бивакът на фелдфебела?
— На два и половина дни път от тук, на брега на Нил, там, където се намира онова голямо блато, дето го наричат «Maijeh Husan el bahr». [202] — Кога ще стигне Абу ал Мот при блатото?
— Мислеше да бъде там вдругиден, тъй като има намерение да плава и през нощта, но ми се струва, че ще му трябва повече време.
— Защо?
— Защото още призори, преди настъпването на деня той ще стигне до едно място, откъдето по светло големите кораби могат да минат много бавно и трудно, а през нощта изобщо ще им е невъзможно да се промъкнат сред ом суфаха. Там ще се види принуден да спре и да чака, докато се развидели, а после сигурно ще измине доста време преди да се добере до свободни води.
— А не си ли чул дали Абу ал Мот наскоро пак се кани да предприеме поход за лов на роби, някой газуах?
— Да, чух.
— Каква цел е избрал?
— Решил е да се насочи към ниям-ниямите. Но ще трябва да отложи замисления газуах, докато отново построят серибата му. В момента той изобщо няма нужда да лови роби, защото Абд ал Мот ще докара от Омбула много пленени негри.
— Колко ловци е повел Абд ал Мот със себе си?
— Петстотин.
— Познаваш ли Sejad ifjal?
— Ловеца на слонове ли? Да, той дойде при нас тъкмо когато серибата гореше.
— Знаеш ли откъде е този човек?
— Не. Никой не знае.
— Кое е истинското му име?
— Не го казва. Наричат го само Ловеца на слонове.
— А каза ли ти накъде е тръгнал?
— Не. Размени срещу стоки две от моите камили. Когато се събудихме на сутринта, той си беше вече отишъл.
— Сам ли беше?
— Да, никой не го придружаваше.
— А други хора не са ли ви разпитвали за Омбула и Абд ал Мот?
— Да. Тук беше някакъв чужденец, един бял, който се канеше да отиде в това село.
— Защо?
— Не знам. От мен поиска да му дам водач, но му казах, че беландите са наши смъртни врагове, и ако човек от нашето село отиде да ги посети, рискува живота си. После той си тръгна.
— Накъде пое?
— Не ми каза. Сигурно натам, откъдето беше дошъл.
— Ти разговаря ли днес с Абу ал Мот?
— Да. Той дойде при нас и аз трябваше да му разкажа всичко каквото се случи по време на отсъствието му.
— Ти спомена ли пред него нещо за Ловеца на слонове?
— Не.
— Но може би си му разказал за непознатия бял, който поискал някой от вас да го заведе до Омбула?
— И за него не съм му казал.
— Защо?
— Защото нямаше никакво време. Абу ал Мот страшно бързаше да тръгне подир изменниците.
— Как бяха въоръжени нухрите?
— Някои от тях имаха пушки, но другите нямаха.
— Ти видя ли ги всичките?
— Да, понеже присъствах, когато слязоха на сушата, а и после когато пак се качиха на корабите.