— Много големи! Мнозина при нас имам духди.
— С какво го лекувате!?
— С гореща вода.
— Недостатъчно е. Така той само ще се зарови по-надълбоко в месото. Аз ще ти покажа как се отстранява.
— Тогаз хахли с радост дойдат с теб. Ще получат духан и излекуват от червей! Нека бързо отидат на кораб!
Той се прехвърли при Шварц, завърза лодката си за неговата след което немецът се насочи към дахабийето.
Филарията, гвинейският или медински червей се нарича в Судан «френдит». Той е дебел колкото струна на цигулка и може да достигне дължина от два метра. Изглежда прониква в човешкия организъм само чрез питейната вода, «странства» из цялото тяло и на местата където излезе, близо под кожата образува големи гнойни отоци. С една-единствена глътка замърсена вода в човека могат да проникнат множество от тези зловещи животинки и тогава последиците са ужасни. Ръцете, краката, гърдите и гърба се подуват от гнойни отоци, които са страшно болезнени и много често водят до смърт.
Това че негърът от племето абака имаше такъв «червей» на лицето, беше случай, който за щастие се среща твърде рядко.
Чернокожият се качи на борда с голямо удоволствие и Шварц незабавно го заведе в каютата си, за да отвори с нож отока му. Това трябва да се извършва много внимателно, за да не се пререже филарията. Най-доброто средство за отстраняването й е бавно и постепенно да започне да се навива на дървена пръчица, която процедура продължава няколко дни. Шварц успя да се добере до главата и предната част на тялото й. Засука я около пръчицата, като я затегна така, че да не може да се измъкне обратно. После даде на негъра необходимите указания какво да прави до-нататък.
— Туй много добър! — похвали го чернокожият. — Червеи излезе и Хахли пак здрав. Хахли кажат и на другите как отстраняват червей. Но сега дадат него и духан!
Той получи и малко тютюн, който обаче имаше за него толкова голяма стойност, че негърът подскочи от радост и възторжено извика:
— О, о, а-а! Сега Хахли пушат и съм горд, щото други нямат духан! Бели мъже съм добри, не тъй зъл кат хора на дахабийе и два ногера!
— Аха! И какви били тези хора!
— Туй съм ловци роби и крадци.
— Високият и кльощав арабин ли ти го каза? — осведоми се Шварц, който много добре разбра, че «крадците» бяха той и неговите хора.
— Да, той.
— А кога дойде при вас?
— Неотдавна.
— Още ли е там?
— Не.
— Накъде тръгна с другите петима мъже?
— Нататък на юг, все покрай реката.
— А ти знаеш ли кой е той?
— Клетник. Взели му всичко крадци, дето искат отидат при блато, къде са асакери и на тях всичко ограбят. Затуй Хахли трябва отиде там и ги предупреди.
— А трябва ли да им кажеш, че те праща високият мъж?
— Не, туй премълчи.
— Но нали ще те попитат кой те е изпратил!
— Тогаз Хахли кажат, че случайно минат и видят три кораб. Той чуват говорят крадци на бряг и те казват искат отидат при блато.
— И какво ти даде онзи човек за награда?
— Нищо. Той казват асакери ми дадат нещо. Може би дадат макайил [224] и тогаз Хахли много щастлив.
— Толкова ли обичаш да я пиеш?
— О, о, а-а много!
При тези думи, въпреки гнойния оток, лицето му засия от блаженство.
— И аз имам макайил, истинска хубава макайил. Искаш ли да я опиташ?
— Много, много, страшно много!
Шварц беше получил като подарък от мюдюра на Фашода няколко бутилки силна «раки». Той напълни голяма чаша, заведе негъра на едно място, където никой нямаше да го безпокои, подаде му чашата и му каза, че му разрешава на всеки четвърт час да отпива по една съвсем малка глътчица. После го остави там сам, с убеждението, че от необичайната за него много силна гроздова ракия чернокожият бързо щеше здравата да се напие и после да потъне в дълбок сън.
— Този притежател на филария няма да може днес да предупреди фелдфебела — каза Пфотенхауер, който бе слушал разговора и видял станалото. — Ще спи до късен следобед.
— Това ми беше целта — отговори Шварц. — Никак не ми се искаше да използвам сила и с тази «раки» постигнах същия резултат.
— Значи Абу ал Мот се е натъкнал отсреща на някакво село. Сега вече стана ясно, че се кани да прехвърли реката нейде по-на-горе и да се отправи към Омбула. Може би ще успеем да стигнем до селото преди него!
— Надявам се. Вярно, че ще прекараме тази нощ край блатото, но Абу ал Мот също трябва да спи и няма да може да продължи пътя си в тъмнината.